Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина Айрийн Кара, изпяла Флашденс
  • Новини

Почина Айрийн Кара, изпяла Флашденс

Иван Димитров Пешев ноември 26, 2022
airasiriasrnasnras.jpg

Кадър Ютуб

Айрийн Кара, прочула се с песните към филмите Fame и особено с Flashdance, почина на 63 години, съобщи нейната говорителка. Композитор, музикант и изпълнител, тя си е отишла в дома си във Флорида, като причината за смъртта ѝ не се посочва, предаде Дневник.

„Това е абсолютно най-лошата част от това да представляваш някого. Не вярвам, че пиша това, още по-малко да го съобщавам като новина. Моля, споделете мислите и спомените си за Айрийн. Ще прочета всяка една от тях и знам, че тя ще се усмихва от Рая. Тя обожаваше феновете си“, написа Джудит Мууз.

Като дете Кара учи музика, танци и актьорско майсторство и има участие на театралната сцена и в телевизията, включително в шоуто на Джони Карсън през 70-те години.

Не изпускай тези оферти:

Славата ѝ буквално избухва през 1980 г. с екранизацията на Fame („Слава“), в който първоначално е избрана да участва като танцьорка, но ѝ дават да играе ученичката в арт колеж Коко Ернандес – роля, написана специално за нея. Кара пее и титулната песен за филма, вдъхновил много млади хора да се занимават с танци, хореография и сценични изкуства.

За едноименната песен тя получава две награди „Грами“ – за най-добър нов творец и за най-добър женски поп вокал.

Във филма тя изпълнява и баладата Out Here on My Own и двете песни имат ключова роля за превръщането на албума с музиката към филма в няколко пъти платинен.

Номинирана е за Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл, а списание „Билборд“ я определя за „най-добрият нов соло изпълнител“.

На следващата година двете песни са номинирани за награда оскар, като за пръв път в историята на най-почутите американски кино награди се отдава такава чест на един филм. Също за пръв път и двете песни се изпълняват от една певица. Айрийн Кара получава и шанса за пее на гала вечерта.

Оскарът идва през 1983 г., когато е отличена за най-добре песен за Flashdance от едноименния филм. Тя участва в написването на текста заедно с Кийт Форси, а песента е композирана от Джорджо Мородер, който тогава работи с диско звездата Дона Самър. За пръв път жена от смесен брак между баща от латиноамерикански произход (емигрант от Куба) и чернокожа) печели оскар извън категориите за актьори.

Следват „Грами“ за най-добро изпълнение на поп вокал от певица, Златен глобус за най-добра оригинална песен и Американска музикална награда за най-добра R&B музикант.

Тя продължи да композира и пее дълги години и имаше турнета с групата си, но кариерата ѝ се сблъска бързо с проблеми още в средата на 80-те години.

Като основна причина се посочва съдебният ѝ иск от 1985 г. за 10 милиона долара срещу звукозаписната компания Network Records, издаваща музиката ѝ, и мениджъра ѝ от Al Coury. Тя ги обвини, че не ѝ плащат полагащите се хонорари, но делото се проточи години наред, разходите се трупаха и се смята, че спечелените в крайна сметка 1.5 млн. долара са по-малко от похарченото за адвокати.

Съдебната сага не само доведе почти до спиране на творческата ѝ работа, но и накърни репутацията ѝ в музикалния бизнес, в който започнаха да я избягват, нямаше и добри покани за актьорско участие във филми, въпреки наградите ѝ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шофьорът от ТАКСИ се оказа истински ЗЛОДЕЙ в живота, престъпленията му надхвърлят десет
Next: Днес е свят ден-почитаме Детепазителя! 13 чудни имена черпят днес, а жените спазват строги забрани

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.