Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина Дени на 11 години
  • Новини

Почина Дени на 11 години

Иван Димитров Пешев септември 5, 2022
denizoq.jpg

Кадър

Черна вест, Дени си отиде преди дни само на 11 години. За това съобщи майка му Зоя на страницата „ПоДари живот на Дени” във фейсбук.

Катя Казакова

„Мили и прекрасни приятели, с много усилия пиша тези редове! Няма такава мъка! Няма такава болка! Зловещо е наказанието да загубиш детенцето си! Още по-зловещо е да го загубиш след пет годишна битка! Битка в която побеждаваш и си поемаш дъх с надежда за ново начало, но после отново и отново, удар след удар! И така …пет години !“, покрусена е майката.

Не изпускай тези оферти:

„Дени е ангелче, както на земята, така и сега! Той беше детенце мечта, божие чедо, награда, макар и за кратко! Нека го запомним завинаги с ангелски му усмивка и огромната му свята детска душичка!

Той си отиде с тази усмивчица, показвайки ни дори и след ужаса, който преживя последните си часове, че не трябва да тъгуваме, защото е на по-хубаво място! Вълшебно място, без болки, без мъки, без страдания!Лети свободно, мами!Обичкаме те тооолкова много! Бъди най-ярката душичка!

Благодаря Ви слънчеви хора,за всичко,което направихте за нас !Бъдете благословени!“, опитва да се утеши майката, вярвайки, че детето й вече няма да страда.
Нека душичката му бъде окъпана в блаженство и любов Опелото на Дени е днес 5 септември от 15 часа в храм „Света София”, предаде plovdivmedia.bg.

Всеки, който чувства Дени със сърцето си е добре дошъл да му отдаде почит. Нека го изпратим с любов и му пожелаем светъл път в безкрая.
Да припомним за съдбата на Дени.

Денислав или Дени, когато е бил на 7 г. с трепет очаквал първия учебен ден. Вместо в класната стая с букет цветя, бил настанен в Детска Онкохематология- Пловдив с диагноза остра миелоидна левкемия!.
И се започнаха мъките му :
2017г- след тежката и мъчителна химиотерапия продължила близо 1 година, на връх рождения си ден, Дени е изписан от болницата, като ПОБЕДИТЕЛ!

2020 г.- Рецидив ! Раковите клетки тръгват отново с пълна сила, когато Дени вече 10 годишен се кани да влезе стремглаво в живота. Този път, освен силната химиотерапия, му подготвят и трансплантация на стволови клетки. Животът му поднася второ изпитание- вместо при децата в 4 ти клас, Дени заминава на лечение в Израел.

Този път минава през Ада в буквалния смисъл – за него и родителите му! След едногодишна жестока битка с рака, лечението му струва близо 1 000 000 лв./ и силно вкопчване в живота, Дени отново е спасен.

Купуват му кученце Рая, прибира се в България и отново е най-щастливото дете на света! Казали, че е ЗДРАВ.
„Много искам и този път историята да свърши тук!

Всички да знаем,че Дени покорява живота и след тези тежки битки, като истински герой няма какво да го спре. Но не, по-малко от година след трансплантацията, Дени отново е изправен пред най-упорития си и фатален враг- РАКА ! Раковите клетки тръгват с още по-голяма сила в растяща прогресия ! Надеждата беше, че този път историята на Дени трябва да завърши с HAPPY END!
Не се случи!!!”, разказва с болка майката.

Родителите преведоха част от събраните дарени средства да подпомогнат финансово лечението на малката Вили – 18 хиляди лева и на 16 годишния Виктор от Варна, болен от остеосарком- 25 000лв.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути: Новината, която съобщиха от Светия Синод за Негово Светейшество патриарх Неофит просълзи България
Next: Извънредно! Взрив в студиото на БТВ!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.