Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина един от най-големите български бизнесмени корабният магнат Георги Бонин
  • Новини

Почина един от най-големите български бизнесмени корабният магнат Георги Бонин

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
gewgewgewgegegdd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Почина един от знаковите варненски бизнесмени Георги Бонин – основател и председател на борда на директорите на Бон Марин.

Той е починал след тежко боледуване на 22 юли.

Георги Бонин е роден през 1949 г. в гр. Пловдив. Завършва Френската Езикова гимназия в гр. Варна, а след това ВВМУ Варна, като придобива степен инженер корабоводител. Бонин е работил 17 години в Параходство Български Морски Флот, включително и 4 години като представител в Италия. След това през 1990 г. той основава Бон Марин АД.

Бонин е номиниран 2 пъти за престижния приз „Мистър Икономика”, съответно 2005 г. в категорията „Принос в развитието на българската индустрия” и 2006 г. „За цялостен принос в развитието на националната икономика”.

През 2011 г. на г-н Бонин е присъден диплом „Свети Никола“ от Българска морска камара за личен принос в развитието на Българското морско стопанство.

Ето какво съобщават от компанията пред maritime.bg

Георги Бонин основава „Бон Марин” като компания за корабно агентиране и брокeраж през 1990 г. Година по-късно започва чартиране на плавателни съдове и транспортиране на големи количества зърно. През 1993 компанията печели дългосрочни проекти с Texaco, British Gas, Union Pacific, Diamond Offshore и има най-голям дял в логистиката на проучванията и добива на нефт и газ в българския черноморски шелф. От 1996 г. компанията включва в дейността си линейно и контейнерно агентиране и става ексклузивен агент на “Евъргрийн Марийн Корпорейшън”. В следващите две години е открит отдел за Корабен мениджмънт и чартиране, като започва с управление на два кораба – 3 хил и 5 хил. тона.

 

Компанията има отдели за корабно управление като дъщерно дружество с името „БМ Чарт“, а с линейно плаване се занимава друго дъщерно дружество – „Бон Марин Агенция“. През 2004 г. са създадени още три дружества от групата – „Бон Марин Лоджистикс” , „Бон Марин Трейд” и „Норд Марин” в Констанца, Румъния. Групата става първият концесионер на пристанище в България, след като спечелва търг за „Леспорт“ край Варна, а нейни дружества са назначени за агент на най-голямата японска контейнерна линия „К” Лайн“ за България. Сред клиентите на групата са „Тракия Глас България“, „Алкомед „ и „Хидро Алуминиум“ – Норвегия, „Солвей – България“, „Асарел Медет” и „Алстом Пауер“ – Швейцария.

В консорциум с германската компания „Фрапорт” „Бон Марин” спечели търга за концесионирането на летищата във Варна и Бургас.

От 2006 г. „Бон Марин Лоджистикс” поема извършването на пълно логистично обслужване в проектите за офшорни сондажи на „Мелроуз Рисорсиз” и в офшорните сеизмични проекти на ОМВ – Австрия.

Дружеството участва в задграничен проект на „Мелроуз Рисорсиз“ за изграждането на предприятие за добив на газ в Мансура, Египет, и в сондажните проучвания на „Дайрект петролеум“ – САЩ и британската компания „JKX“.

„Бон Марин Агенция” е назначена за агент на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД за транспортирането на отработено ядрено гориво, а през 2008 г. „Бон Марин Лоджистикс” подписа договор с „Атомстройекспорт” за транспортно и спедиторско обслужване при изграждането на атомна централа в Белене.

Георги Бонин беше достоен човек със забележителни качества, пример за ръководител и лидер, коментират от компанията.

Визията и ценностите, които той заложи при създаването на Бон Марин, са били винаги в основата на успеха на компанията.

Поклон пред светлата му памет, съобщават от компанията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: През ден изливам бутилка бира върху косата си и трябва да ви кажа, че ефектът е Уау
Next: Сърцето ми се къса! Дъщеря ми дойде с куфар в ръка, пеленаче в количка и 3-годишна дъщеря – като пребита е, само плаче и гледа в земята

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.