Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина жената, променила хода на Втората световна война с прогнозата си
  • Новини

Почина жената, променила хода на Втората световна война с прогнозата си

Иван Димитров Пешев декември 22, 2023
dsvdgvdfgdfhfdghgf.png

  • Денят „Д“ е най-голямата морска операция в историята
  • Нахлуването в окупираната от нацистите Франция е отложено с един ден заради нейното предвиждане

На 100 години почина ирландката Морийн Суини, чиято прогноза за времето променя хода на Денят „Д“ (известен още като операцията „Нептун“ и десантът в Нормандия).

Денят „Д“ е най-голямата морска операция в историята и с него започва кампанията за освобождаването на Северозападна Европа от германска окупация

През 1944 г. Морийн Суини и съпругът й Тед работят в метеорологичната станция към бреговата охрана в залива Блексод, който се намира на западния бряг на Ирландия.

В навечерието на съюзническата инвазия в Нормандия двамата имат за задача да отчитат барометъра денонощно през интервал от няколко часа, пише Би Би Си.

Операция „Нептун“ е внимателно планирана. Определени са набор от метеорологични условия, които включват фаза на луната, приливи и отливи, както и време на деня. Предпочита се пълнолуние, тъй като то би предоставило добро осветление за пилотите. Съюзниците искат да пуснат войниците малко преди разсъмване, докато приливът наближава. Това би подобрило видимостта върху препятствията по плажовете, докато намалява времето, през което войниците биха били изложени на открит огън. Такива условия били изпълними само за няколко дни от всеки месец.

Главнокомандващият армията на САЩ Дуайт Айзенхауер избира за дата на нападението 5 юни. Докладите на двамата съпрузи от 3 юни обаче предвещават буря. Силните ветрове и бурното море биха затруднили корабите, а облаците щели да пречат на изтребителите. Така операцията е отложена.

„Докладите ни бяха първите, които показваха промяна във времето. Идваше буря откъм Атлантическия океан“, казва Морийн Суини в интервю за Би Би Си през 2016 г.

Интересен факт е, че Ирландия е официално неутрална държава по време на Втората световна война. Въпреки това, когато Морийн първа прогнозира силна буря, която се приближава към Европа откъм Атлантическия океан, от Ирландската метеорологична служба предоставят информацията на съюзниците.

Нахлуването в окупираната от нацистите Франция е отложено с един ден, което позволява на времето да се подобри.

Съюзниците подготвят инвазията в Нормандия с години. Най-важни за тях били вятърът и видимостта.

„Получих дори телефонно обаждане от Лондон. Оттам ме помолиха да проверя отново прогнозата си“, разказва Суини през 2014 г.

Тя потвърждава данните и тогава екип от американски и британски синоптици се застъпват за нея и настояват инвазията да бъде отложена.

През 2021 г. Морийн Суини е наградена със специално отличие от Камарата на представителите на САЩ.

Съпругът й Тед почина през 2001 г. Тя е починала в старчески дом на 17 декември.

Continue Reading

Previous: MeteoBalkans бие тревога: Ураган с голяма сила идва към тази част на България
Next: Нов удар по джоба: Нови цени на водата от 1 януари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.