Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пред къщата на новата Ванга се вие дълга опашка от желаещи да им помогне, трябва да си носите само бучка захар
  • Новини

Пред къщата на новата Ванга се вие дълга опашка от желаещи да им помогне, трябва да си носите само бучка захар

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
bcusdkvfdkvdfkbkfgb.png

Загадъчна сръбска пророчица от години събира пред къщата си изпаднали в беда хора по Балканите, изгубили друга надежда за здраве и благополучие. Коронавирусът, кризата и неизвестностите пред бъдещето обаче докараха безкрайни колони от автомобили пред селото, в което тя врачува, а стотици палатки са разпънати около родната й къща в Миялица.

Сръбският вестник Република излиза на първа страница с огромно заглавие и репортаж какво се случва около ясновидката, някои от които наричат новата Ванга.

В селото в южната част на Сърбия, пред къщата на известна Марина, има редици коли от цяла Сърбия, но и от чужбина, предимно от България. Хората идват най-вече заради болести, защото твърдят, че Марина има страхотна биоенергия и е ясновидка, пише „Стандарт“.

Десетки хора ни казаха, че тя им е помагала със стерилитет, че е предсказвала красиви и тъжни моменти. Настойчивите хора чакат от две до три нощи, когато е пренаселено. Безкрайните колони от автомобили стоят на входа на село Миялица, в което живеят 190 човека и е недалеч от Лесковац. Хората спят през нощта пред къщата на тази загадъчна жена в очакване на сесията.

За Марина се знае много малко, освен че тя е жена на четиридесет и че тя „е открила своите свръхестествени сили преди 15 години“. Тези, които са били с нея на прегледа, казват, че веднага поставя диагноза и след това лекува за кратък период от време.

Входът за селото прилича на граничен пункт. Препълнено е с коли, хората търпеливо стоят, облегнати на колите си и чакат да стигнат до къщата на Марина.
Не стотици, хиляди хора лагеруват на палатки всеки ден пред къщата на Марина. Условието й да ги приеме е да спят една нощ пред дома й, но много нощуват три или четири нощи. На сутринта една от съквартирантите й излиза и раздава номера на хората, като в банка.

След това, според графика, хората влизат в къщата на Марина за сесия. Там тя ги приема в стая, пълна с икони – разказват ни местните жители на Миялица, които самите дълбоко вярват, че тя има лечебни сили, защото ги е излекувала от различни болести.

Марина първо лекува с биоенергия, а после предписва терапия. Няма тарифа, всеки плаща, колкото може.
Българите я смятат за новата Ванга. Идват болни също така от Македония, от Черна гора, от Босна, от цяла Сърбия …

Тя лекува и тези, които не идват лично, достатъчно е да се покаже снимка.Доколкото знаем, тя е разбрала за своите сили преди 15 години и оттогава се занимава с този бизнес – уверяват съседите на Марина.

Един българин, когато го заварихме търпеливо да чака в Миялица, за да се види с Марина, каза, че е убеден в нейните сили.

„Тази жена не е магьосница, а истинска лечителка. Когато дойдеш при нея, все едно си дошъл при психолог. Освобождава от страха, дава надежда. Познавам жени, които са били безплодни и след сеанса са родили две деца“, казва българинът.

Той твърди, че тя вдигнала на крак много отписани хора. „Скромна жена е, не иска много да се знае за нея“, обяснява друг българин, които е сред тълпата, чакаща в Миялица.
Славата на Марина се носи в Сърбия и Балканите от години. Сръбските медии с охота разпространяват всяка дума, казана от нея. Твърдят, че сред най-честите й клиенти са Лепа Брена, Цеца Величкович и много политици.

Дали е новата Ванга, кой знае? Марина обаче иска да я приемат като такава. Всеки влиза при нея с бучка захар, с която е преспал. Именно по сладките кристали едно време гадаеше великата Ванга. Самата Марина разказва пред медиите, че за метода е научила от пророчицата на Рупите, която посетила няколко пъти по личен проблем.

Така двете се сприятелили. За последно се видели преди смъртта на известната българска гадателка. Тогава тя ѝ споделила, че си отива при „своите“, без да уточнява какво има предвид. Заръчала ѝ да не плаче, защото щяла да бъде по-жива от живите.

„Тик е ме наследиш“ – казала ѝ Ванга. Или поне така твърди сръбската гадателка. Но между смъртта на великата пророчица и началото на сеансите на провъзгласилата се за нейна наследничка има дълъг период от 10 години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хоро от Българска сватба разпали социалните мрежи и ни накара да се гордеем
Next: Поп фолк певица изненадващо приключва кариерата си, ето причината

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.