Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди 15 години мъж изпи 19 чаши еспресо, заради бас и все още се възстановява
  • Новини

Преди 15 години мъж изпи 19 чаши еспресо, заради бас и все още се възстановява

Иван Димитров Пешев януари 12, 2023
espreosrkasdas.png

До какво може да доведе истинският излишък на кофеин – човек разказва личната си история.

В социалната мрежа „Реддит“ мъж споделя история за собствената си глупост. Той остава анонимен и представя себе си под псевдоним. Разказва, че на 18 годишна възраст е работил в Starbucks като барист и негов колега – Вик му споделя, че може да пие по 17 чаши еспресо на смяна. Причината била в дългите смени – 14 часови. Това налагало да остане по-дълго време концентриран.

Мъжът, решава да се обзаложи с Вик, че той може да изпие повече чаши кафе от него. Той редовно е имал дълги смени и е пиел по повече от едно силно кафе.
За съжаление, нещата не са се развили така, каквито са били в очакванията му.

Стандартната чаша еспресо съдържа между 25 и 35 мл от напитката. Затова решават да вземат две огромни чаши и Вик си сипва 18 дози от кафето.Нашият човек споделя, че си е сипал 19. За да не им бъде толкова горчиво – добавили карамелен сироп. След това изпили съдържанието наведнъж.

Не изпускай тези оферти:

Според автора на поста, той се е почувствал много добре, в отлична форма, изпълнен с енергия, докато Вик се е почувствал толкова зле, че след 40 минути е поискал да си тръгне от смяната.
След като еуфорията изчезнала, нашият човек споделя, че е започнал да се тресе, да заеква и когато влиза посетител и иска капучино, той не успява да го направи.

Започнал е да чупи и да хлипа неудържимо. Пуснат да си ходи у дома, той не е мигнал в продължение на два дни. Споделя, че му е прилошало, че са продължили и неконтрилируемите ридания.
Вече са минали 15 години от тази история, а той все още не понася миризмата на кафе и не пие нищо, което съдържа кофеин. Сега той предпочита да консумира вода и не е сигурен дали някога това ще се промени.

В коментари под поста му друг споделя, че докато е бил студент и той е работил като барист. Карал е 7 часови смени, като от време на време хапвал зрънца кафе. Веднъж решил вместо това да изпие няколко двойни еспресо, при което получил бъбречна колика.

Трети пък казва, че тази история може да послужи като поука, че с всяко нещо, с което се прекалява, има обратен ефект.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съседи се събраха, за да довършат работата на фермер, който е получил инфаркт
Next: Тайна за милиони: Когато отключиха стария апартамент след 70 години забрава, наследниците ахнаха!

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.