Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди еврото: Още сега направете това с левовете!
  • Новини

Преди еврото: Още сега направете това с левовете!

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
vsdfbfdgbdfbdhgngfnfhjm.png

Банките препоръчват, във връзка с влизането в еврозоната, хората да депозират и обръщат парите в брой максимално рано преди датата на присъединяване.

Целта е хората плавно да минат през този процес. Това заяви Петя Димитрова, председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, на конференция, организирана от АББ във връзка с подготовката за еврото.

 

Средствата по сметките в банките ще бъдат автоматично и безплатно превалутирани от лева в евро в момента, когато станем пълноправен член на еврозоната. Датата обаче все още е неясна, банките следват поставената цел това да стане на 1 януари 2025 г.

Влияние

„Никой нищо няма да загуби, всичко ще се прави автоматично„, каза Димитрова. По думите й присъединяването на България към еврозоната и към втората най-използвана валута в света е дълго чакан процес. Той ще повлияе положително на икономиката на страната ни и ще бъде двигател за ускоряване на реформите и повишаване на благосъстоянието.

„Ползите за гражданите и фирмите ще бъдат не само от гледна точка на намаляването на трансакционните разходи, но и чрез подобряване на инвестиционната среда, активизиране на местните и чуждестранните инвестиции, със засилена инвестиционна дейност, която се очаква да подпомогне заетостта“, посочи тя, цитирана от „Телеграф“.

Димитрова даде и конкретен пример: „В момента банките държат 12% от депозитите под формата на минимални задължителни резерви в БНБ, което е над 16 млрд. лева.

В еврозоната минималните резерви са 1%, а ЕЦБ плаща 4% лихва върху свръхрезервите. Разликата се явява скрит допълнителен годишен данък от над 600 млн. лв., които отиват в държавата през БНБ“.

Разходи

Петя Димитрова акцентира, че подготовката освен времеемка е и много скъпа – общата сума, която банките се очаква да изразходват за въвеждането на еврото – за обмяната на парите в обращение, както и за необходимите промени в техните информационни системи и осведомителни кампании, ще възлезе на между 300 и 400 млн. лв.

„Ако има система в българската икономика, която вече е в еврозоната, от гледна точка на изисквания, регулации, добри бизнес практики и поведение, това е банковата система. Тя е модел за стабилност и растеж“, каза подуправителят на БНБ Петър Чобанов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Haд 12 000 фaлити oт нaчaлoтo нa гoдинaтa y нac: Haй-зaceгнaти са тези ceĸтopи
Next: Извънредно: Две бебета починаха от коклюш в Кюстендил

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.