Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди и след: Младо момиче превърна стара селска къща в уютен дом
  • Новини

Преди и след: Младо момиче превърна стара селска къща в уютен дом

Иван Димитров Пешев юни 14, 2023
sddrastastastasrasrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Едва ли има нещо по-хубаво от това да си имаш малка къщичка на село, в която да прекарваш отпуската си през лятото. Да си сред природата, да се наслаждаваш на чистия въздух и песента на птичките, да ходиш до реката… Красота!

За съжаление, хубавите селски къщи с всички удобства струват много пари. А тези, които са евтини, приличат на развалини и не всеки е готов да инвестира парите си в името на спокойствието сред природата.

Героинята на тази история е младо момиче, което наследило стара селска къща. Тя мечтаела да прекарва свободното си време там, но не била готова да се примири с лошите условия.

Къщата била много стара и неугледна. И най-вероятно не била ремонтирана, откакто е построена. Зад стените й се криели купища мръсотия и боклуци и нямало нищо, което да създава усещането за домашен уют.

Липсвали и всякакви удобства. За да отидеш до тоалетната, е трябвало да минеш през цялата градина. Да си вземеш душ пък било мисия невъзможна. Единствената „екстра“, с която къщата разполагала, бил стар умивалник.

Въпреки ненадеждния си външен вид, сградата била доста здрава и годна за живот. Затова младото момиче запретнало ръкави и се хванало за работа, за да превърне наследството си в мечтания дом.

Отначало тя смятала да срине цялата къща и да си направи нова, но когато чула колко пари ще са й нужни, а тя не разполагала с много, бързо променила плановете си. И решила да реконструира къщата.

 

За да спести пари, направила модел на всяка стая, използвайки компютърна програма. След това намерила човек, който да й помогне да реализира идеите си.

Работата започнала с извозването на боклука, който бил в цялата къща. След това на ход били специалисти, чиято задача била да оценят състоянието на сградата.

Облицовката на фасадата и основата били в добро състояние. Трябвало само да се боядиса външно. Момичето избрало тъмносива боя, която е много практична. Освен че издържа дълго, мръсотията не си личи.

Покривът бил ремонтиран. Старите дървени прозорци подменени с нова PVC дограма. За да се предпази от крадци, новата стопанка купила и защитни ролетни щори.

 

Отвътре стените били изолирани с гипсокартон и боядисани в бяло, а дюшeмeто покрили с маслена боя.

Когато основният ремонт приключил, момичето се заело с дизайна на интериора. Тя решила всичко в дома й да бъде просто и стилно. Почти всички мебели купила от евтини магазини.

Само кухнята била по поръчка.

И най-важното – най-накрая се появила пълноценна баня с тоалетна, мивка и душ.

Новата къща станала много кокетна и уютна, а момичето не съжалявало за труда и средствата, които вложило в нея, защото най-сетне разполагало с мечтаното място за почивка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Невероятна находка: В основите на храм археолози откриха нещо странно
Next: Много богато семейство предлага работа-мечта, но има само едно условие

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.