Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Председателят на СОСЗР пише до премиера във връзка с исканата оставка на министъра на отбраната
  • Новини

Председателят на СОСЗР пише до премиера във връзка с исканата оставка на министъра на отбраната

Иван Димитров Пешев март 1, 2022
qevvnevnenvev.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Смятаме, че днес, когато нашата сигурност е изправена пред сериозно изпитание, ген. Стефан Янев е точно на мястото си и лишаването на управлението на отбраната на страната от него, ще бъде сериозна загуба. Това пише председателят на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) генерал от запаса Златан Стойков до министър-председателя Кирил Петков, което беше предоставено на редакцията.

Otbrana.com

До министър-председателя на

Република България г-н Кирил Петков

Уважаеми г-н министър-председател,

Изразяваме недоумение от исканията, включително и на членове на управляващата коалиция, за оставка на министъра на отбраната бригаден генерал от резерва Стефан Янев. Не можем да приемем за сериозни аргументите на тези, които го обвиняват в неадекватно поведение в последните дни на тревога за бъдещето на Европа, нашия регион и България. На заеманите длъжности като Министър- председател в две служебни правителства и Министър на отбраната, той винаги е бил последователен в действията си и се е ръководел единствено от интересите на нашата родина – Република България, на която безкористно сме служили. Смятаме, че днес, когато нашата сигурност е изправена пред сериозно изпитание, ген. Стефан Янев е точно на мястото си и лишаването на управлението на отбраната на страната от него, ще бъде сериозна загуба.

Не е необходимо да се прави социлогическо проучване, за да се каже, че ген. Стефан Янев има подкрепата на нашето съсловие – офицерите и сержантите от запаса и резерва. Те, по принцип, нямат достъп до медиите, за да изразят своята позиция, но познават качествата на сегашния министър на отбраната много по-добре от тези, които се опитват да убедят обществото, че друг трябва да ръководи отбраната и въоръжените сили.

Уважаеми г-н министър-председател,

Вярваме във Вас и в останалите Ви колеги от коалицията, което ни дава основание да очакваме решение в интерес на националната ни сигурност, а не на конюнктурни и краткосрочни цели.

С уважение: Председател на СОСЗР генерал от запаса Златан Стойков

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: 2-годишно дете гушна доставчика на пица без да подозира, че скоро е загубил дъщеря си
Next: Вацев: Добре дошли в навечерието на Третата световна война, където България oтново ще воюва срещу Русия

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.