Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прекрасна млада жена се нуждае от спешна помощ
  • Новини

Прекрасна млада жена се нуждае от спешна помощ

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
masldqwdwqidk.png

Младата българка Анита Илиева се нуждае от множество скъпоструващи операции, за да оцелее. Преди няколко седмици жената пострада в жестока катастрофа, а докторите се борят да я спасят.

Родителите на Ани се обърнаха към БЛИЦ, за да призоват сърцатите ни сънародници да се включат с парична подкрепа за плащане на медицинските интервенции.

Ето какво разказаха пред медията ни родителите на Анита Илиева:

„Здравейте, мили добри хора, скъпи Дарители!

Днес ще ви разкажа за нашето прекрасно и слънчево момиче Анита Илиева.

С голяма болка в сърцето и със сълзи на очите изписвам тези редове към вас.

Болката в живота на всеки човек е различна, но когато става въпрос за единственото ти дете няма нито една дума, която да опише мъката, която изпълва живота ни ден след ден.

На 2-ри Август моето слънце в живота дъщеря ни Ани навърши 32 години, 8 дни по-късно замина на дългоочакваната си почивка. Никога не сме вярвали, че някой ще ни се обади и съобщи това, което чухме, но ето, че стана.

Пътувайки с приятелки на 10-ти Август, колата попада в „аква планинг“, шофьорката на колата не успява да овладее ситуацията и се преобръща.

След поредица от нечовешки удари колата попада в канавка. Дъщеря ни, която се е намирала на задната седалка, освен всичко преживяно е излетяла през стъклото на колата, което е допринесло за редица нейни наранявания. Оказана й е първа помощ от един изключително добър човек, който е спрял да помогне, след което Ани е била приета в най-близката болница в град Перник.

Докторите установяват, че състоянието и трябва да бъде поето от специалисти и е транспортирана в УМБАЛ Пирогов, град София.

Приета е с вътрешен кръвоизлив. Извършена е операция за отстраняване на далака. Пострадал е бъбрекът, който за момента остава под наблюдение.

Ани е загубила много кръв, има счупвания в областта на таза, а десния й крак е бил изваден извън ябълката.

Налице са счупвания и наранявания на гръбначния стълб.

До момента освен тежката операция, която продължава над два часа, в областта на корема е извършена операция и на 2-ри шийчен прешлен, който е бил в критично състояние.

Предстоят да бъдат извършени още редица операции по възстановяването на гръбнака и таза.

За момента с помощта на всички роднини и приятели, които обичат нашето момиче успяхме да извървим пътя до тук.

Мили ,добри хора обръщаме се към вас за помощ, единствената мечта, която имаме в момента е дъщеря ни да се събуди, тъй като от 12-дни тя е в медикаментозна кома, поради критичното състояние в, което се намира.

Ани е нашият живот! Тя е смисълът да си отваряме очите всяка сутрин, нищо не е същото без нея.

Усмивката й озарява всяко място в, което влезе. Тя се бори всеки ден и ние сме сигурни в нея, а мечтите са ни толкова обикновени да се върне в живота ни такава каквато е била!

Молим Ви от сърце, помогнете ни да излекуваме детето си!

Благодарим Ви и бъдете здрави!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отново падам на колене пред вас! Върнете усмивката на Биляна
Next: Мис Варна с първи изненадващи думи след атаката срещу нея

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.