Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Премиерът Кирил Петков с извънредно съобщение към българите
  • Новини

Премиерът Кирил Петков с извънредно съобщение към българите

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
kiroprusiisiq.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

На днешното заседание на правителството беше решено българската стратегия да се приоритизира изцяло в посока деескалация на напрежението между НАТО и Руската федерация, както и да се използват абсолютно всички възможности конфликтът да бъде разрешен по дипломатически път. Това каза на брифинг в Министерски съвет премиерът Кирил Петков, предаде репортер на Novini.bg.

Беше решено, че нашата отбранителна стратегия ще бъде изградена на база на Българската армия. Българската армия ще бъде водеща в отбранителната ни стратегия, което означава български войски, българско командване и българско военно лидерство, заяви Петков.

За съжаление, през годините нашата армия не е финансирана достатъчно и не е финансирана по праивлния начин. Ние приотизираме оттук нататък да фокусираме в инвестицията на Българската армия точно по тези дефицити – не просто да се купува техника, която е несистемно избрана, а да се фокусираме върху българските дефицити, така че Българската армия да застане на своето място. Оттук нататък България не трябва да бъде само консуматор на сигурност, тя трябва да е конструктивен партньор в рамките на НАТО, посочи министър-председателят.

По отношение на изграждане на елементи от колективната защита на НАТО днес взехме решение заедно с дипломатическите усилия България да направи стъпка в посока на развитие на собствения си отбранителен потенциал в посока подготовка на батальонна бойна група от български войски, под българско командване, с използване на националната командна верига, което да бъде и нашата позиция в рамките на обсъжданите мерки в НАТО, коментира министърът на отбраната Стефан Янев. В търсенето на демонстрация на възпиращ потенциал, който да сме готови да заявим в рамките на НАТО, ние преследваме развитие на собствения си отбранителен потенциал, развитие на българските въоръжени сили и търсим начин как появилите се през годините дефицити да бъдат компенсирани по приоритетен начин в нашите планове за модернизация и превъоръжаване, добави Янев.

От началото на декември българската държава последователно отстоява възможността за намиране на дипломатическо решение на възникналия проблем между Русия и Украйна, каза министърът на отбраната Теодора Генчовска. Тези усилия ще продължат и в бъдеще. Проблемът би могъл да бъде решен по дипломатически начин. Дипломатическото говорене е много важно да бъде подкрепено от самочувствие, че разполагаме с необходимите отбранителни способности. Това ще докаже, че ние сме коректен и предвидим съюзник на НАТО, отбеляза Генчовска.

Премиерът Петков съобщи, че вчера страната ни е получила покана за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. До този момент там са само 36 страни. Поканени са оше няколко страни, ние сме една от тях. Това за нас е огромен дипломатически пробив. Това означава, че влизаме в клуба, където да се привличат инвестиции е много по-лесно, заяви министър-председателят.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Тайните на амишите: Защо не боледуват от рак!? Ето кое гони най-страшната болест
Next: Жесток гаф по bTV: Сашо Кадиев напсува Кирил Петков в ефир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.