Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Премиерът Кирил Петков с извънредно съобщение към българите
  • Новини

Премиерът Кирил Петков с извънредно съобщение към българите

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
kiroprusiisiq.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

На днешното заседание на правителството беше решено българската стратегия да се приоритизира изцяло в посока деескалация на напрежението между НАТО и Руската федерация, както и да се използват абсолютно всички възможности конфликтът да бъде разрешен по дипломатически път. Това каза на брифинг в Министерски съвет премиерът Кирил Петков, предаде репортер на Novini.bg.

Беше решено, че нашата отбранителна стратегия ще бъде изградена на база на Българската армия. Българската армия ще бъде водеща в отбранителната ни стратегия, което означава български войски, българско командване и българско военно лидерство, заяви Петков.

За съжаление, през годините нашата армия не е финансирана достатъчно и не е финансирана по праивлния начин. Ние приотизираме оттук нататък да фокусираме в инвестицията на Българската армия точно по тези дефицити – не просто да се купува техника, която е несистемно избрана, а да се фокусираме върху българските дефицити, така че Българската армия да застане на своето място. Оттук нататък България не трябва да бъде само консуматор на сигурност, тя трябва да е конструктивен партньор в рамките на НАТО, посочи министър-председателят.

По отношение на изграждане на елементи от колективната защита на НАТО днес взехме решение заедно с дипломатическите усилия България да направи стъпка в посока на развитие на собствения си отбранителен потенциал в посока подготовка на батальонна бойна група от български войски, под българско командване, с използване на националната командна верига, което да бъде и нашата позиция в рамките на обсъжданите мерки в НАТО, коментира министърът на отбраната Стефан Янев. В търсенето на демонстрация на възпиращ потенциал, който да сме готови да заявим в рамките на НАТО, ние преследваме развитие на собствения си отбранителен потенциал, развитие на българските въоръжени сили и търсим начин как появилите се през годините дефицити да бъдат компенсирани по приоритетен начин в нашите планове за модернизация и превъоръжаване, добави Янев.

От началото на декември българската държава последователно отстоява възможността за намиране на дипломатическо решение на възникналия проблем между Русия и Украйна, каза министърът на отбраната Теодора Генчовска. Тези усилия ще продължат и в бъдеще. Проблемът би могъл да бъде решен по дипломатически начин. Дипломатическото говорене е много важно да бъде подкрепено от самочувствие, че разполагаме с необходимите отбранителни способности. Това ще докаже, че ние сме коректен и предвидим съюзник на НАТО, отбеляза Генчовска.

Премиерът Петков съобщи, че вчера страната ни е получила покана за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. До този момент там са само 36 страни. Поканени са оше няколко страни, ние сме една от тях. Това за нас е огромен дипломатически пробив. Това означава, че влизаме в клуба, където да се привличат инвестиции е много по-лесно, заяви министър-председателят.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Тайните на амишите: Защо не боледуват от рак!? Ето кое гони най-страшната болест
Next: Жесток гаф по bTV: Сашо Кадиев напсува Кирил Петков в ефир

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.