Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Премиерът на Сърбия предупреди България, че ще стане страшно, ако си вземем от газа им
  • Новини

Премиерът на Сърбия предупреди България, че ще стане страшно, ако си вземем от газа им

Иван Димитров Пешев април 29, 2022
srubibiqgazz.jpg

Напрежението на Балканите расте с всяка изминала минута.

Нарушаването на договорите от страна на Русия със спирането на газа за България налива още масло в огъня.

Предупреждение отправи руския сателит Сърбия към България, ако реши да взима газ от тръбата по Балкански поток, която страната ни изгради с 3 милиарда лева.

Припомняме, че количествата по т.нар. Турски поток са 10 пъти над консумацията на България за цяла година. Няма обаче клауза, по която да можем да ползваме от руския газ, който пренасяме към Сърбия и Унгария.

Сръбският премиер Ана Бърнабич заяви, че не се тревожи за протичащия през България по Балкански поток руски газ и добави, че самото споменаване на възможността да се вземе от сръбския газ, протичащ по транзита, „не е на място“, предаде Танюг, цитира БТА.

„Макар в днешно време да е възможно всичко, не се тревожа за доставката на газа по Балкански поток през България в Сърбия. Това би било прецедент с такива мащаби, каквито никога досега не са виждани. Това би означавало, че не съществуват никакви договори, договорни задължения, върховенство на закона, а Див Запад“, подчерта Бърнабич пред журналисти на икономическия форум Яхорина.

Тя посочи, че взимането на газ от транзита би означавало, че може да бъдат взети и стоки от камион, ако на някой това му харесва.

Това просто е невъзможно, изтъкна тя.

„Самите приказки за това и самото изречение на българския премиер – няма да правим това, просто не е на място. Никой не може и да си помисли да го направи, а не да каже „достатъчно добри сме да не го правим“, каза Бърнабич.

Ако някой вземе от транзитирания газ, това би довело дотам, че вече няма никаква сигурност за никого в Европа и по света, продължи тя.

Премиерът каза, че Сърбия е инвестирала над милиард евро в газопровода.

„При това сме платили газа, той е наш, имаме договор с Русия за снабдяване с газ. Случило се е той да минава през България, те да имат проблеми, но българските проблеми не са наши проблеми“, посочи Бърнабич.

Тя изрази надежда, че Полша и България ще успеят да се договорят за доставката на газ, допълва БТА.

„Интересува ме как живеят хората в Сърбия, а всяко сътресение в ЕС би имало негативни последици за икономиката на Сърбия. Колкото по-мирно и стабилно е всичко, толкова по-добре за нас“, каза в заключение Бърнабич.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пловдивчанка се натъкна на рядка находка в тоалетна на Кауфланд, даде я на полицията
Next: Оттегля се от властта? Путин страдал от сериозни ментални проблеми

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.