Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • При врастнал нокът болката е нетърпима – ето как да се справим с него у дома, без да стигаме до скалпела
  • Новини

При врастнал нокът болката е нетърпима – ето как да се справим с него у дома, без да стигаме до скалпела

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
snasnoasnkasnkason.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всеки, който е имал някога през живота си врастнал нокът , знае колко болезнено може да бъде това състояние. За тези, които не са се сблъсквали с проблема, нека да обясним какво представлява той – нарастващата нокътна плоча се вгражда в меката тъкан на страничните части на пръстите. Това обикновено се случва с големия пръст на крака, а хората, които имат дебели или извити нокти, са особено засегнати.

Защо врастналият нокът е толкова опасен?

Заболяването протича в няколко етапа.

Отначало това е дискомфорт и болка при ходене, по-късно – възпаление на околните тъкани, тяхното зачервяване, секреция на серозни или кървави течности, подуване. Засегнатата област може значително да се увеличи по обем.

какво е врастнал нокът

С последваща поява на стафилококова инфекция възникват супурации и други (често сериозни) усложнения. Следователно в повечето случаи врасналият нокът изисква хирургическа намеса. Но има начин да го излекувате , без да прибягвате до операция, в началните етапи на заболяването.

Джейн Андерсен, специалист по ортопедия към Chapel Hill Foot and Ankle Associates в Северна Каролина, казва, че врасналите нокти на краката се отстраняват сравнително лесно. Но има две изключения: ако имате диабет или сърдечно-съдови заболявания, трябва незабавно да се видите с лекар.

Как да премахнете сами врастнал нокът

лечение на врастнал нокът

Накиснете краката във физиологичен разтвор. Изсипете топла вода в леген и добавете една чаена лъжичка английска сол (магнезиев сулфат) на литър вода. Дръжте краката в този разтвор два пъти на ден, в продължение на 20 минути. Това ще помогне да се изтегли всяка течност или гной, които може да са под нокътя. Магнезиевият сулфат също облекчава възпалението.

Сложете нещо под нокътя.

Джейн Андерсен съветва да подпъхнете малко парче памучно-марлен тампон, напоен с антисептици, под нокътя. Целта на процедурата е да се изравни ръбът на ноктите. Това ще ви позволи леко да повдигнете нокътя, така че да не се врязва в кожата.

Нанесете мехлем. След като тампонът е здраво закрепен под врастналия нокът, трябва да третирате пръста с маз на Вишневски или Левомекол (или друг подобен мехлем с антисептично и противомикробно действие). Мехлемите могат да предотвратят / излекуват инфекцията. След това сложете превръзка.

Как да предотвратите врастването на ноктите

Най-добрият начин да избегнете проблема, е да го предотвратите. Ноктите обикновено врастват в ъглите, така че трябва да отрежете нокътя възможно най-равномерно и да заоблите ъгъла съвсем лекичко с пила за нокти. Специалистите също добавят, че трябва да носите удобни чорапи и обувки. Удобни обувки – това са обувки, в които можете да движите пръстите си.

Избягвайте наранявания на пръстите на краката. Ако сте активен човек, който се занимава със спорт, не забравяйте да ходите боси в продължение на час след тренировка.

Ако спазвате стриктно всички съвети на ортопедите, ще забравите какво са враснали нокти!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Канела и мед: Невероятни борци срещу рак, лош холестерол, косопад, настинки и много други болести. Ето как се използват като лек!
Next: Трагедия: Младо момче загина заради огнената традиция на Сирни Заговезни

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.