Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Прибрах се по-рано от работа и видях с очите си как жена ми крещеше на старата ми майка и я удряше. Не съжалявам за това което направих!
  • Без категория

Прибрах се по-рано от работа и видях с очите си как жена ми крещеше на старата ми майка и я удряше. Не съжалявам за това което направих!

Иван Димитров Пешев декември 5, 2024
Screenshot_23

След брака като се оженихме с жена ми не сме живели с майка ми, но това скоро се промени. Заживяхме заедно с нея, защото имаше нужда от грижи.

Майка ми е свещена за мен, тя е жертвала здравото си тяло за да ме има мен на тази земя и винаги съм казвал, че до края на живота й трябва да се грижа за нея, за да няма нужда от нищо.
Онзи ден се прибрах по-рано от работа и преди да вляза чух как жена ми й крещи.

Бавно влязох в къщата и понеже видях с очите си какво прави жена ми, сърцето ми се пръсна. Изтичах до нея, хванах я за ръката и я разтърсих леко, след което я изхвърлих навън, заедно с всичките й дрехи от гардероба.

Никога през живота си не съм си представял, че жената, която обичах толкова много, може да бъде такъв дявол.

Тогава, разбира се, тя се опита да направи всичко за да я прибера, дори искаше прошка на колене, но аз никога няма да й го простя. Майка ми каза, че й е вдигала ръка много пъти, но не е казвала за да не ми се разпадне семейството.

Не мога да си намеря място, не мога да разбера как не съм познавал човека до себе си и как не съм разбрал, че тя е просто чудовище.
За още интересни истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!

Continue Reading

Previous: Когато най-сетне намерих любовта си толкова години след смъртта на съпругата ми, не знаех какъв ужасен избор ще ме постави пред нея
Next: Любимата рецепта на съпруга ми! Ако можеше да го яде всеки ден! Просто, евтино и вкусно ястие

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.