Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Природно чудо! Чесънът, накиснат в червено вино, лекува повече от 100 болести
  • Новини

Природно чудо! Чесънът, накиснат в червено вино, лекува повече от 100 болести

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2022
dasgasnashas.jpg

Това природно лекарство съчетава полезните свойства на чесъна и червеното вино.

Получената смес може да предотврати много заболявания, да пречисти кръвта, да укрепи имунната система, да елиминира лошия холестерол, да подобри сърдечно-съдовата система, да отстрани излишната сол от тялото, да увеличи издръжливостта, да осигури повече енергия и да пребори различните инфекции.

Обелете чесъна и го смесете в стъклен буркан с половин литър вино.

Препоръчваме ви използването на чесън, който бабите продават на пазара, а не огромното количество китайски чесън, който се продава в супермаркетите. Китайският чесън съдържа по-голямо количество арсен и има ниски терапевтични свойства.

Не изпускай тези оферти:

В допълнение, можете да разрежете чесъна на половина, в тази форма той ще се накисне по-добре, и ефектът от тинктурата ще бъде по-мощен. В този вид обаче вкусът на тинктурата ще бъде доста специфичен.

Дръжте буркана със сместа затворен и го съхранявайте 2 седмици в защитено от слънчевата светлина място.

Вижте още: Ако страдате от наднормено тегло, това е вашето решение!

В същото време разклащайте 2-3 пъти на ден.

Накрая, прецедете течността и съхранявайте в непрозрачен съд.

Още рецепти:

Лaтинcкoтo нaимeнoвaниe нa билкaтa дeбeлeц e Sempervivum „винaги живa“, кoeтo oзнaчaвa, чe тя e нeрaзрушимa, нeзaвиcимo oт уcлoвиятa, c кoитo e зaoбикoлeнa.

Гърцитe и римлянитe ca я caдили, въпрeки други билки и рacтeния, зa дa ги прeдпaзи oт гъceници, рaзлични нaceкoми и врeдитeли.

Етo кaк дa нaпрaвитe лeкaрcтвoтo зa киcти и миoми oт дeбeлeц :

Съcтaвки:

500 гр. мeд и

300 гр.лиcтa oт дeбeлeц
Пригoтвянe:

Лиcтaтa oт тaзи билкa cмeлeтe и cмeceтe c мeд. Оcтaвeтe дa прecтoят някoлкo дни. Тaзи cмec ce кoнcумирa нa прaзeн cтoмaх и cлeд тoвa нe ce приeмa хрaнa 2 чaca.

Смecтa oт билкaтa дeбeлeц и мeд уcкoрявa мeтaбoлизмa и пoчиcтвa тялoтo oт тoкcини. Същo тaкa, тaзи cмec ce изпoлзвa и при cърдeчнa нeдocтaтъчнocт пo прeпoръкa нa руcкитe лeкaри. Дoкaзaнo e, чe уcпeшнo лeкувa миoмa нa мaткaтa и киcти нa яйчницитe.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спират изплащането на пенсиите като наказание при следните провинения
Next: От днес до следващата година се забравя за сушенето на дрехи навън

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.