Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пророчески кадри с Николай Ишков от 1988 година обиколиха България
  • Новини

Пророчески кадри с Николай Ишков от 1988 година обиколиха България

Иван Димитров Пешев януари 29, 2024
sdkfvksdfkvkdbgfbgf.jpg

Кадър „А сега накъде?“

България скърби за Николай Ишков.

От Съюза на артистите припомниха негова култова роля от 1988 година във филма „А сега накъде?“ на Рангел Вълчанов.

Сюжетът разказва за кандидат студенти в театрална академия, която е базирана на ВИТИЗ.

Там Ишков е на около 25 години и играе Стоян.

Ишков тогава излиза пред комисията по футболен екип.

Дали е имало някакво пророчество?

Може би в този момент той е усетил, че може да стане президент на футболен клуб. По-късно става президент на футболния „Спартак“ Варна.

Във филма участват Михаил Билалов, Чочо Попйорданов, Робин Кафалиев и други.

„Сбогом, Николай Ишков!

Актьорът, продуцент и бизнесмен Николай Ишков е починал тази нощ на 62-годишна възраст.

Сред многото му роли в театъра и киното помним култовия „А сега накъде? от 1988 година и продължението „А днес накъде? “ на режисьора Рангел Вълчанов.

Поклон пред паметта му!“, написаха от съюза.

Изсипаха се много коментари:

„Страхотен и харизматичен актьор. Такава личност като него се изпраща не със сълзи, а с бурни аплодисменти. Светъл път на душата му. Поклон.“

„Поклон пред светлата му памет!“

 

Continue Reading

Previous: Скръбна вест: Българският спорт загуби още едно голямо име
Next: Беше комплексът емблема на Черноморието, а сега го разпродават на безценица

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.