Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пророческите думи на отец Боян Саръев в последната му проповед
  • Новини

Пророческите думи на отец Боян Саръев в последната му проповед

Иван Димитров Пешев декември 29, 2023
boqnsarrskafaksf.png

От храма „Св. Успение Богородично“ в град Кърджали публикуваха видеоклип от последната проповед на отец Боян Саръев. Той почина на 27 декември. Последната проповед на Саръев е била на 3 декември. 

„Неимоверно нещастие е човек да бъде сляп, да не вижда света около себе си. Да не вижда лицата на онези, които го обичат и се грижат за него.

 

Да не вижда светлината и красотата, която така богато се е разляла около нас. Какво ли не би дал слепецът да прогледа, но за съжаление медицината често пъти остава безпомощна и слепецът остава сляп до гроба“, това казва отец Боян Саръев в последната си проповед.

 

Както БЛИЦ писа на 4 декември той е постъпил за лечение в здравното заведение, където е бил лекуван до 12 декември.

 

Бил насочен към Университетска клиника в София. Оттам е бил изписан на 23 декември. Три дни по-късно – на 26 декември, здравословното състояние на отец Боян Саръев рязко се влошава и е приет в кърджалийската болница отново. Ден по-късно свещеникът е издъхнал.

Боян Саръев е роден на 5 май 1956 г. в село Жълти чал, в семейство на мюсюлмани, но приема християнството.

Завършва милиционерското училище в Стрелча, след което работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 година завършва и школата на МВР в кв. „Симеоново“ в София. По-късно започва работа в завод „Електрон“. През май 1990 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за свещеник в Пловдивската епархия. Служи в църквата „Св. Успение Богородично“ в град Кърджали.

През 1990 г. Създава Движението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча“, което си поставя за основна цел да върне в християнската вяра потомците на ислямизираните българи.

Отец Боян Саръев си отива от този свят на същата дата, на която преди 20 години загина племенникът му Николай Саръев. БЛИЦ припомня, че младият лейтенант бе една от жертвите, които България даде в атентата срещу база „Индия“ в Кербала.

Отец Саръев ще бъде погребан в двора на църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в кв. „Гледка“, където духовникът служи през последните 33 години. Поклонението ще започне от 9 ч. на 31 декември и ще продължи 3 часа. В 12 часа ще започне опелото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсия от 54 години: НОИ обяви условията за ранно пенсиониране
Next: Източният звяр се завръща с пълна сила ще удари България с много студ и много сняг – ето кога

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.