Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Протестът на Възраждане ескалира до бой с полицията: Искат демонтаж на скелето
  • Новини

Протестът на Възраждане ескалира до бой с полицията: Искат демонтаж на скелето

Иван Димитров Пешев септември 21, 2023
wgdfgkdkgfdlhgf.png

Протестът, организиран от партия „Възраждане“, ескалира до бой с полицията в центъра на София. Демонстранти събарят скелето и махат части от оградата около Паметника на Съветската армия (МОЧА).

Полиция с щитове изтласква протестиращите от пробива на оградата. В огражденията влязоха и депутати на „Възраждане“.
15

„Показахме, че ако искаме – можем да премахнем това незаконно ограждение. Ясно заявяваме, че няма да допуснем фашизма да премине за втори път през България. Няма да допуснем някой да се гаври с историческата памет на българския народ.

Да живее България!“, каза лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов.

Протестът на „Възраждане“ започна по-рано днес пред Народното събрание: този път с искане за оставка на правителството.

От партията обявиха, че не одобряват политиката на кабинета „Денков – Габриел”, в това число готвените промени в конституцията и настояват за провеждането на Референдум за запазване на българския лев. Протестиращите се събраха в 12:00 часа пред МС.

Протестиращите държаха табели “Оставка на правителството” “Неутрална България” и “България – омиротворител, а не съучастник”.

По-късно привържениците на „Възраждане“ се запътиха към Паметника на Съветската армия, където влязоха в пряк сблъсък с полицията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Напусна ни легенда на българския спорт
Next: Лукойл с изявление в отговор на решението на НС да прекрати използването на руски петрол в рафинерията

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.