Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев каза до кога ще става за море и кога ще ни стане по-хладно
  • Новини

Проф. Рачев каза до кога ще става за море и кога ще ни стане по-хладно

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
hdgfghtrhtrhtrt.png

Лятото си върлува с пълна сила, ще продължи така до вторник-сряда. От сряда нататък ще се понижат температурите, но в рамките на няколко градуса. На 1 и 2 септември ще има освежителен дъжд и въпреки всичко температурите ще останат по-високи от нормалното.

Това каза в ефира на bTV климатологът проф. Георги Рачев.

За тежи, които за решили да ходят на море, нямат никакви проблеми, добави той.

Много голям пожар в района на Александруполис. Посоката на вятъра е от североизток, в резултат на това пожарът не достигна границата на България. Тези дни вятъра ще отслабне и пожарникарите ще си свършат работата. Там е страшно, има загинали хора, разкри Рачев.

Има граждански арести, за хора които взимат властта в ръцете си, които са насочени срещу мигрантите, които правят умишлени палежи, добави той.

При всички положения и в останалата част на Гърция, където има също много пожари, се разбра , че 99% са с човешко участие, волно или в повечето случаи с пълен умисъл, разказа Рачев.

“Това не се диша, това е тотално замърсяване. Хората, които се борят с пожарите са поставени пред много високи рискови фактори. Това е повърхностен пожар, горят горната част на дърветата, този пожат не се гаси. Разпространява се с 30 км в час. Само просеките му пречат.

Гори смолата, а не самото дърво”, каза още той.

Продължавайки с прогнозата Рачев прогнозира, че над Западна Европа е сравнително по хладно, а от юг идва топъл въздух. Балканите са затиснати от топла вълна.

Август месец е с градус 1.3 е над нормата, а спрямо миналия век е с 3 градуса над нормата, отбеляза още Рачев.

Климатологът коментира и бурята с градушка, застигнала Горна Оряховица.

“В Горна Оряховица проблема е сравнително локален, затисна ги ядро, релефът създаде възможност за това мощно отичане на водата. Днес мисля, че нещата ще се подобрят. Не се очакват съществени валежи. София – събота, неделя и понеделник говорим за 34-35 градуса.

Това си е съществена топлина. Във вторник ще започне да прониква по-хладен въздух. Сряда и четвъртък ще останат малко под 30 градуса. Сливен е едно от малкото мета където са изпълнени месечните норми на валежжите. Сухо е. В Югозиточна България в половинметровия почвен слой няма никаква влагха.

Слънчев бряг. Кой знае какво няма да настъпи до пети-шести. До 15 септември няма да се усети кой знае каква съществена разлика. Земята обаче е суха и всичко отива за затопляне на въздуха”, каза Рачев.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно: Океанолог на БАН каза мръсна ли е водата в Черно море
Next: Айтос плаче за 19-годишния Емилиян, загинал в БМВ-то ковчег

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.