Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев с пареща прогноза! Иде библейският мор от над 40 градуса
  • Новини

Проф. Рачев с пареща прогноза! Иде библейският мор от над 40 градуса

Иван Димитров Пешев юли 10, 2023
mettektqitkqrw.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Това лято няма да е сред най-топлите в историята. Миналото лято беше по-топло, тогава юни беше убийствено горещ, юли беше доста горещ, август беше в топ 3 по горещина през годините, а септември в топ 5.

Много топло беше“, такова сравнение направи климатологът проф. Георги Рачев.

„Можем да излизаме следващите две седмици само по джапанки. Очаква ни период на сухо, топло и в отделни дни на много горещо време.

Сега е времето на жегите в северното полукълбо, когато слънцето е застанало високо. Най-топло ще бъде в района на Кувейт и Южен Ирак.

Очакват ни температури до 40 градуса в четвъртък и петък следващата седмица. Очаква ни много топло време до 26-ти юли, горещо време между 36 и 40 градуса. Тези температури не са неочаквани за този период“, поясни климатологът пред Euronews Bulgaria.

„В Турция ще има около 50 градуса, може и да стане при нас така, но въпросът е да стане продължително, за да стане рекорд. При нас рекордът е 45 градуса в Пловдив преди 20 години през 2000-та година.

В Пловдив ще има температури до 40 градуса в четвъртък и петък също.

В Златни пясъци температурите ще са около 33-35 през седмицата. В Русе ще има затопляне също, от сряда в Плевен – също температури до 40 градуса“, предупреди проф. Рачев.

„България е градобитна държава, но за щастие това е ограничено. Хората в Разградско са загубили реколтата си вчера, но важното е, че са добре хората.

Иначе България се готви да посрещне страхотна реколта от зърно, на глава от населението сме и на първо място по производство на слънчоглед“, каза климатологът.

„Нямаме опит досега и не се знае какво ще стане с водите от АЕЦ „Фукушима“. Ядрената енергетика, както работим с нея в момента, не е екологична и не е ОК.

Това е радиоактивна вода, изобщо не е ОК. Може би само в малък периметър ще има проблем, но ще видим как ще бъде.

Няма опасност и за хората по нашето море от води от Каховка. Движението на водата е от север на юг навътре към морето“, категоричен е проф. Рачев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сепсис убил за часове сценаристката Ема Борисова
Next: Бог се яви на сън на милиардер и му каза да построи Ноевия ковчег – вижте какво чудо спретна

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.