Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев: Чака ни взривно затопляне! Разминахме се със зимна аномалия!
  • Новини

Проф. Рачев: Чака ни взривно затопляне! Разминахме се със зимна аномалия!

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2024
dfvdsfvksdbkgfkbgfb.png

Един месец преди да посрещнем астрономическата пролет, денят е вече почти 11 часа. А скоро през България ще тичат един след друг някакви средиземноморски циклони, които ще пообъркат малко времето. Това заяви проф. Георги Рачев.

„В събота в страната нахлува по-хладен въздух, но пък после от юг се изнася по-топъл въздух и пак ще започваме да мечтаем за джапанки и слънце. Днес и утре малко по-хладно, но с един постоянен ветрец.

От четвъртък започва едно хубаво взривно затопляне“, обяви още проф. Рачев в сутрешния блок на bTV.

Той поясни, че като за февруари градусите са доста над нормата, с около 5-6 градуса.

„В София от петък ще стане доста топло. До 27-28-ми февруари ще е така, после ще стане едно леко объркване с времето, ще захладнее, но мъничко.

В Пловдив пък ще е още по-топло и без валежи, така че всички могат да се разхождат на воля и без притеснение. Целият февруари не сме изпълнили и 25% от валежите и като цяло се очерта като доста сух месец.

В Стара Загора също ще е топло. Не бива никой да се колебае дали да излиза на чист въздух навън. Но и да капнат 2-3 капки дъжд, не е страшно, няма да се разтопим„, все пак предупреди Рачев.

„Морето остава 7-8 градуса, традиционно за този период от годината, и ще охлажда температурите. Но, както казах, сме с 5-6 градуса отгоре за този период от годината и ако не беше ноемврийската и малко от януарската снежна обстановка, щяхме да се разминем без сняг тази година.

Във Велико Търново също остава много топло, особено през събота и неделя.

В Австралия обаче, ако погледнем, има огромни горещини. В Пърт е цели 41 градуса! А наситеното розово говори за 50 градуса.

 

Тази година Австралия засега е пощадена от пожарите. Много често превантивно се палят ниските треви и се прекарват по определени зони, за да не може, ако случайно, не дай си Боже, възникне горски пожар, да се прехвърли на други територии.

Но горският пожар, особено повърхностният, се разпространява с 30-40 кв в час, нищо не може да го укроти. Това променя и местообитаването на хиляди животни, да не говорим, че много от тях загиват“, каза проф. Рачев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как сами съсипваме батерията на телефона – ПЕТ безумни неща, които НИКОГА не трябва да правите с него
Next: Проф. Рачев предрече нещо невиждано, но събуди голям страх

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.