Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Чирков молеше: Не се карайте! Не отмъщавайте! Усмихвайте се 20 пъти на ден
  • Новини

Проф. Чирков молеше: Не се карайте! Не отмъщавайте! Усмихвайте се 20 пъти на ден

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2023
chriqwriqwrksrs.png

Спомен за Лекаря и съветите му към българите !

НЕ СЕ КАРАЙТЕ, НЕ ОТМЪЩАВАЙТЕ,

УСМИХВАЙТЕ СЕ ПО 20-30 ПЪТИ НА ДЕН!

…След дългогодишното ми изучаване на човешкото тяло и най-вече на човешкото сърце съветът ми е много прост: хранете се разумно. Първото и най-важното условие, за да живеете дълго и щастливо. Движете се, разхождайте се – всяка наша клетка изпитва огромна потребност от движение.

…Избягвайте стреса, злобата, караниците, желанието да си отмъстиш. Сърдечните болести се провокират от мозъка, всичките ни болести са реакция на мозъка. Не го оставяме да си върши работата, както трябва, товарим го с изключително опасни негативни мисли, и той ни отмъщава, за да се защити. Усмихвайте се по 20–30 пъти на ден, и ще живеете здрави, без болка и щастливи.

…Хранете се бавно, с финес и красота в движенията, с умерени количества. Така ще живеете поне с 15 години по-дълго. Аз винаги съм се съобразявал какво и колко ям и никога не съм пушил. Животът около нас е пълен с приятни изненади, намерете ги. Не се лутайте като коне с капаци, наоколо има много възможности за невероятно приятни изживявания. Сигурен съм, че чудесата, които ни обграждат, няма да свършат.

 

…България има необходимост от изграждане на институция, която да се грижи за достойния живот на възрастните хора. Има много самотни българи, които живеят в бедност и несрета. Никой не ги поглежда, не разговаря с тях, дори ги отбягваме. А точно тези българи са изградили като характер младите хора, които сега се смятат за българското цивилизовано общество.

 

…Три неща трябва да пожелаеш за теб и на другите – здраве, радост и добри приятели.

Три неща трябва да контролираш и овладяваш – темперамент, език, поведение.

Три неща трябва да култивираш – смелост, доброта и любов към околните.

Три неща трябва да дадеш – възможност на бедните, утеха на тъжните, похвала на този, който заслужава.

Три неща трябва да избягваш – жестокост, надменност и неблагодарност.

Три неща, на които да се възхищаваш – красотата на природата, на децата и на възрастните хора.

Александър Чирков

(27 януари 1938 – 24 ноември 2020)

Чрез Добринка Атанасова

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Добра вест за пенсионерите! Възможност, която не трябва да изпускат
Next: Извънредно: Зверско убийство смрази България, убиха мъжа на известна съдийка

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.