Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прочути готвачи изригнаха: Хлябът и лукът нямат място в каймата за кюфтета
  • Новини

Прочути готвачи изригнаха: Хлябът и лукът нямат място в каймата за кюфтета

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2022
kifutetaustuast.jpg

Смешно е, но много домакини правят значителни грешки при приготвянето на кюфтета, защото много от съставките, които всички са свикнали да добавят към това ястие, са грешни. Днес ще ви представим кои съставки нямат място в кюфтетата и какви е добре да сложим на тяхно място.

Повечето жени все още се придържат към съветите на по-старото поколение относно приготвянето на кюфтета, но е време да променим кулинарните си навици.
Оказа се, че някои от съставките, които всички слагаме в кюфтетата, „убиват“ вкуса на месото.

Готвачите твърдят, че многото лук няма място в каймата, защото вкусът на този зеленчук стопира миризмата на месото. Така че широко разпространеното схващане, че лукът прави кюфтетата по-вкусни и сочни, не е нищо повече от мит.

Друга грешно използвана съставка е хлябът, който при пържене образува тъмна кора, вместо златиста. Ще бъде по-добре, ако добавите зеленчук към плънката.

Не изпускай тези оферти:

За тази цел идеален е картофът, като той трябва да бъде настърган на най-ситното ренде. На кило кайма се слага по един среден картоф. Можете да пробвате и с морков на мястото на картофа. Основното правило е да не прекалявате!

Слагайки нормалното количество от горните добавки, можете да получите отлични кюфтета както на външен вид, така и на вкус.
Освен това не е необходимо да добавяте яйца към мляното месо, тъй като те не влияят на качеството на кюфтетата.
Телешки кюфтенца с праз и ориз на фурна от Иван Звездев

Необходими продукти
За кюфтетата
500 г телешка кайма
2 филии сух хляб

100 мл прясно мляко /1/2 ч.ч./
1 яйце
1 с.л. сушен магданоз

1 ч.л. сол
черен пипер на вкус
200-250 г ориз
2 стръка праз лук
1-2 кубчета телешки бульон
олио
сол на вкус

Начин на приготвяне
Накисваме филиите хляб в прясното мляко, отцеждаме ги леко.

Смесваме с каймата, добавяме подправките и яйцето. Омесваме добре, оставяме да престои за 10-15 мин.
Оформяме малки кюфтенца, които пържим в сгорещеното олио. Нарязваме на ситно праза, запържваме го за кратко.

Посоляваме, добавяме кюфтенцата.
Наливаме 200 мл от кубчетата бульон, разтворени в 1 л гореща вода. Печем 20 мин. в силно сгорещена на 200 градуса фурна. Доливаме останалото количество бульон, добавяме ориза, разбъркваме.

Печем при температура от 160 градуса за 30-40 мин. или докато ориза поеме течността.
Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От днес до следващата година се забравя за сушенето на дрехи навън
Next: Екшън: Динко Вълев спипа нелегални афганистанци след убийството на граничаря

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.