Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Психиатър посочи какво точно е спасило Сашко
  • Новини

Психиатър посочи какво точно е спасило Сашко

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2022
psiasihasihasutat.jpg

Психиатър смята, че Сашко е оцелял сам толкова време заради особения си психологичен проблем.

12-годишният Александър има страхотен късмет, че е с психологичен проблем. Благодарение на това, че той има дромомания – хваща пътя импулсивно, независимо накъде, дали е познато, или непознато.

Това го нивелира емоционално, прави го не толкова страхлив и благодарение на това е оцелял“, каза пред bTV психиатърът Веселин Герев.

„В една такава ситуация, погледнато психологически, страхът убива. При едно друго дете оставането само в гората би предизвикало много силен стрес с всички последици, дори стресът може да го убие“, допълни той.
В обществото ни все още има емпатия

Не изпускай тези оферти:

„Много позитивно съм настроен от факта, че в нашето общество все още има емпатия. Винаги, когато сме коментирали събития, сме твърдели, че обществото ни се капсулира. Перник ни показа, че добрите хора все още съществуват, а ролята на медиите е да ги показва. За едно общество е важно да бъде сплотено и обединено“, коментира още психиатърът.

Според него твърденията, че бащата на 12-годишния Александър може да е замесен в изчезването му, са показали, че цялото ни общество е станало много мнително и подозрително.

В разговора участва и Свилен Делчев – един от доброволците, които търсят 12-годишния Александър. Той е медицински работник в детска болница. Участва в различни каузи – доброволец е във вълната за вируса, в акции за приемане на украински майки с деца.

„Имаме група на доброволци във Вайбър и получих съобщение, че има дете, което е загубено. Подготвих се с инвентар и раница и тръгнах. На място заварих един огромен хаос.

Прикрепих се към момчета, с които бях вече работил. В следващите дни не зная как е било, но в събота попаднах в абсолютен хаос, хаотично вървене, подаваха се слухове и всички тръгваха към тях. Радвам се, че след това нещата са се координирали“, коментира Свилен Делчев.

„Трябва да се впрегнат всички доброволчески структури и да се направят обучения, за да се види как да се действа. В кризисни ситуации се разчита на тях. Къде е българската армия, където има дисциплина и йерархия“, запита Свилен Делчев.
 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преподобната Стойна изпълнява писани желания от отвъдното! (Още за чудесата)
Next: Банкер от България и семейството му живеят в Лондон като първобитни хора, за да пестят от ток и отопление

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.