Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Психолозите разкриха за навиците, които не ви спират късмета и не ви дават възможност да забогатеете
  • Новини

Психолозите разкриха за навиците, които не ви спират късмета и не ви дават възможност да забогатеете

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
gfdgdffghghhthyt.png

Борбата с бедността започва, когато човек се освободи от оковите й на психологическо ниво. Не е достатъчно да започнете да печелите добри пари, за да спрете да бъдете бедни. В края на краищата, същността на богатството не е просто пълнен портфейл.

Има навици и нагласи, които изглежда ви държат в капана на бедността. За да излезете от него, първо трябва да разберете какво точно правите погрешно. Това е, за което ще говорим днес.

БОРБА СРЕЩУ БЕДНОСТТА

Когато парите са малко, трябва да спестявате. И този навик не е толкова лош, защото учи на самоувереност и дисциплина. Вие харчите вашите трудно спечелени пари съзнателно. Понякога обаче се стига до фанатизъм.

Например, има хора, които са готови да обиколят целия град за някаква отстъпка. Е, по-евтино е! При това не всеки смята, че губи своя безценен ресурс – времето. Освен това в такива случаи все още харчите пари за пътуване. Заслужава ли си наистина?

И аз правех същото. Но сега разбирам, че предпочитам да платя повече, отколкото да прекарам допълнителни минути на пътя и т.н. Освен това, опитвайки се да спестят пари, много хора купуват артикули с ниско качество. Например обувки, които не са подходящи за носене през следващия сезон.

Има смисъл да купувате скъпи, но висококачествени обувки. В този случай можете да го носите няколко години. И такава покупка е напълно оправдана. Освен това не произвеждате безброй отпадъци, защото сандалите, които са се разлепили, няма да бъдат дадени на никого. Мястото им е просто на сметище.

Нищо чудно, че казват, че скъперникът плаща два пъти. Да спестяваш от нуждите си е глупаво. Просто трябва да се научите как правилно да ги задоволявате. Не можете да пренебрегвате основните нужди на тялото и да купувате нискокачествена храна. Също така не пренебрегвайте пътуванията до лекар, като го отлагате до последния момент. Така или иначе в крайна сметка плащате повече.

Други навици на бедност

Хората, обсебени от парите, често се оказват в капана на бедността. Звучи парадоксално, но колкото повече ги обичате, толкова по-трудно ги печелите. Точно такъв е случаят, когато човек живее изключително в материалния свят, без да мисли в други категории.

Вероятно имате приятели, които превръщат абсолютно всичко наоколо в паричен еквивалент. Те броят колко приятели са похарчили за подаръци, за да разберат колко пари да похарчат за подаръци за тях. На парти такива хора могат да преброят колко собственикът или домакинята на къщата е похарчил за приготвяне на празнични лакомства.

Такава маниакална мания за пари не води до нищо добро. И колкото и парадоксално да е, по правило точно такива хора най-често са с празни портфейли.

Много инсталации за липса на пари се простират от миналото на нашите родители. Живеейки в СССР, малко хора успяха да си позволят всичко. Мисля, че вероятно сте чували фразата: „Не живеехме добре, няма какво да започнем.“

Ако мислите в такива категории, тогава е малко вероятно някога да успеете да забогатеете. В крайна сметка основният проблем се крие във вътрешните психологически ограничения. Човек сякаш си забранява да живее добре и да печели повече от другите.

Не всеки обича да слуша оплаквания за такъв живот. Следователно започва търсенето на приятели в нещастие. И ако човек успее да намери такива съмишленици, много по-трудно ще излезе от тази дупка. В края на краищата, заедно можете да обвинявате всички около себе си за проблемите си, но не и себе си. И това ще ви попречи да промените живота си към по-добро.

Как да промените живота си

И така, какво може да се направи, за да се отървем от отношението към бедността? Първо, трябва да започнете да броите не само парите, но и времето си. Когато осъзнаете, че е безсмислено да жертвате времето си за спестяване, това ще бъде първата стъпка към промяната.

Второ, направете списък с неща, които никога преди не сте купували, „защото е скъпо“. Може дори да е обикновена чаша кафе в кафене. И започнете редовно да се угаждате, поне веднъж седмично. Така определено няма да обедняете, но ще разберете, че светът не се е сринал и заслужавате да се грижите за себе си.

И се опитайте да добавите малко ярки цветове към живота си. Купете някакъв необичаен аксесоар, за да развеселите. Можете също така да експериментирате с храна, ако обичате да готвите. Просто направете това, от което сте се страхували.

Никога не е късно да промените начина си на мислене. Основното е, че имате цел и желание да живеете различно. Ако сте запознати с всичко, за което говорихме днес, споделете мислите си в коментарите. Как се отървахте от навиците на бедността?

Continue Reading

Previous: Проф. Чирков: Отвара с 10 глави чесън пази от сърдечни проблеми и кръвно
Next: Убийство с нечувана жестокост потресе България

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.