Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Публиката на крака! Невероятно изпълнение на Владо Михайлов и Керана в Капките
  • Новини

Публиката на крака! Невероятно изпълнение на Владо Михайлов и Керана в Капките

Иван Димитров Пешев май 1, 2023
sadasdiasidasktaostias.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Страхотни изпълнения предложиха в шоуто „Като две капки вода“ Владо Михайлов и Керана. Владо Михайлов като Джон Бон Джоуви, а Керана като Тина Търнър. Изпълненията вижте най-долу.

След феноменалните изпълнения на Фреди Меркюри и Любо Киров от Те Владо Михайлов отново бе блестящ в Като две капки Вода.

В момента Владо е лидер в класирането.

„Слагаме каубойската шапка и отиваме в Дивия запад, защото Владо Михайлов се превръща в рок идола Бон Джоуви!

Песента “Blaze of glory” е дебютен солов сингъл на Джон Бон Джоуви и е част от саундтрака на филма “Млади стрелци II”, обявиха от шоуто.
Никой обаче не предполагаше това, което ще направи Владо. Видео вижте най-долу:

„Аз много се кефя, че ми се падна това парче. Има страхотна динамика от най-ниските до най-високите тонове. Ако съм в топ форма имам шанс, ако не съм загинал“, каза той.
Джон Бон Джови е в брутална фирма в това парче. С една усмувка да те спечели, обясни Владо.

Майка ми и жена ми ще припаднат от вълнение със сигурност, предположи той.

Рачков му напомни, че Бон Джоуви има 4 деца, а Владо 3, така че може да опита да го настигне и му предложи Рада.

Последва великолепно изпълнение, в което Владо вдигна на крака публиката и журито.

Рачков обаче направи кофти впечатление със заяждане към Веско Маринов.
„Първи да каже какво мисли „късата стрела“, баджанака, Веско Маринов“, каза доста неадекватно Рачков.

Веско Маринов обаче бе тактичен:

„Прекалено хубаво беше изпълнението. Бих опорочил изпълнението, ако ка

жа какво мисля за теб и мръсната ти уста“, каза Маринов към Рачков.
„Казах само „късата стрела“, обясни Рачков.

„Ти си най-късата стрела“, отвърна му Маринов и го заби.

„Владо беше уникално и неповторимо. На живо да се изпълни по този начин като първи изпълнител. В предишните анонси съм казвал „Не мога да си представя по-добра имитация на Бон Джоуви“.

Фънки: „Каквото и да кажа ще прозвучи глупаво. Пеенето бе както трябва всичко, актьорско майсторство, палците нагоре“

Хилда Казасян посочи, че това беше всичко, което прави Бон Джоуви „Браво, браво, браво“.

Асен Блатечки: „Беше брутално“

Валят коментари след историческото изпълнение:

Великолепен ! Всеки път ми пълни душата ! Винаги номер 1 ! Моят фаворит ! Най Добрия !
Уникален певец и имитатор

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Любов от пръв поглед по време на гурбет: Жени видяла поляка Якуб и веднага му казала, че точно него е чакала цял живот
Next: Тази рецепта ми спаси живота преди 17 години: Имах тумор на черния дроб, дебелото черво и матката

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.