Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин е приклещен в ъгъла, но не кляка. Току-що изстреля жестока заплаха към Запада
  • Новини

Путин е приклещен в ъгъла, но не кляка. Току-що изстреля жестока заплаха към Запада

Иван Димитров Пешев март 11, 2022
vladoputinianian.jpg

Руският президент Владимир Путин заяви, че Русия ще излезе по-силна и по-независима след преодоляване на трудностите, причинени от това, което той нарече „нелегитимните санкции“ на Запада, съобщава „Ройтерс“.

Той подчерта, че не е имало алтернатива на това, което Москва нарича своята специална военна операция в Украйна и че Русия не е страна, която може да приеме компрометиране на суверенитета си в замяна на някаква краткосрочна икономическа печалба.

„Санкциите срещу Русия бяха неизбежни, но страната ще се справи с тях, няма да живее с наведен гръб“ (израз с аналог на български „преклонена глава“ ‘ бел.ред.), посочи Путин на заседание на руското правителство.

Има някои въпроси, проблеми и трудности, но в миналото сме ги преодолявали, ще ги преодолеем и сега, категоричен бе той.

„Хората ще разберат, че няма проблем, който да не можем да решим“, убеден е Путин.

Той припомни и че санкциите срещу Русия ощетяват самите граждани на западните страни, които властите призовават да „затегнат коланите и да облекат топли дрехи“.

Путин настоява, че Русия изпълнява задълженията си за доставка на енергия и не е виновна за повишаването на цените.

По-високите цени са резултат от собствените им погрешни изчисления (на западните страни, бел.ред.) – не обвинявайте нас“, каза Путин.

Руската икономика се адаптира към новата ситуация, което ще доведе до повишаване на независимостта и суверенитета на страната, заяви руският президент, обобщавайки срещата с членове на правителството.

„Икономиката със сигурност се адаптира към новата ситуация. Ще продължим заместването на вноса във всички области и в крайна сметка всичко това ще доведе до повишаване на нашата независимост, автономия и суверенитет“, каза Путин.

Войната на Русия срещу Украйна, която започна на 24 февруари, предизвика международно осъждане, доведе до безпрецедентни финансови санкции срещу Москва и стимулира напускането на глобални фирми от Русия. Западът също така наложи строги ограничения за износ на ключови технологии към Русия.

По данни на глобалната база данни за мониторинг на санкциите Castellum.ai Русия вече е най-санкционираната страна в света заради войната с Украйна.

Днес обаче върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел заяви, че Европейският съюз е достигнал границата на своите възможности по отношение на финансовите санкции срещу Русия.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зарът е хвърлен. Кирил Петков прочете присъдата на България за бъдещето на Украйна
Next: Стопанин започна да подрежда двора си и попадна на невиждана находка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.