Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин подписа извънреден нов закон! Цял свят остана потресен от него
  • Новини

Путин подписа извънреден нов закон! Цял свят остана потресен от него

Иван Димитров Пешев март 9, 2022
afpputnik.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Руският премиер Михаил Мишустин заличи обезщетенията за притежателите на патенти от недружелюбни държави, съобщи “Российская газета”, като се позова на правителствено постановление.

С постановлението притежателите на патенти от недружелюбни страни ще получават 0% от действителните приходи от производството и продажбата на стоки, извършването на работа и предоставянето на услуги, ако се използва съответното изобретение, полезен модел или промишлен дизайн.

На 5 март вестник “Комерсант” цитира документ, озаглавен “План за приоритетни действия за осигуряване на развитието на руската икономика в условията на външен санкционен натиск”, в който се казва, че руските власти възнамеряват да легализират пиратския софтуер в Русия. Министерството на финансите уточнява пред изданието, че има предвид само онези програми, които очевидно нямат руски еквиваленти.

На 28 февруари Централната банка забрани на руските компании да изплащат дивиденти и лихви по ценни книжа в чужбина. По този начин чуждестранните инвеститори в руски ценни книжа (акции и облигации) няма да могат да получават плащания по тях, с изключение на главницата по облигациите, за която в заповедта на Централната банка не се споменава нищо.

Освен това дружествата, които не са обект на западни санкции, ще могат да получават банкови заеми в чужбина и да погасяват изцяло задълженията си по тях.

Руският президент Владимир Путин подписа нов закон, който позволява на правителството му бързо да повиши пенсиите, както и да предприеме редица други антикризисни мерки, след като Русия попадна под въздействието на икономически санкции заради Украйна, предаде Ройтерс, позовавайки се на информационната агенция РИА Новости.

Друга мярка в новия закон дава на лицата и малките и средни бизнеси правото да искат “кредитни ваканции”. Освен това президентът Путин е наредил допълнително да бъдат заделени 455 милиарда рубли (3,6 милиарда долара) от държавния бюджет за разплащания на семейства с деца на възраст от 8 до 16 години, съобщи руският финансов министър Антон Силуанов.

Съобщавайки за закона агенция ТАСС отбеляза, че социалната инициатива има за цел да “защити националните интереси на страната от неприятелските действия на чужди страни и международни организации”. Законът въвежда механизми за подкрепа на икономическия сектор, включително чрез опростяване на съществуващото законодателство, определящо режима за издаване на разрешителни и лицензи и регламентиращо правния режим за обществени поръчки на стоки и работа, както и на услуги за обезпечаване на държавни и общински нужди.

Руската централна банка същевременно прие нови мерки в подкрепа на играчите на финансовия пазар, включително недържавни пенсионни фондове, компании за управление на активи, финансови посредници и други, допълва Ройтерс.

В изявление, разпространено в “Телеграм”, институцията посочва, че мерките целят адаптиране на регулаторните изисквания към новата икономическа реалност в Русия и премахване на наказанията за някои нарушения на разпоредбите, ако те са свързани с текущата пазарна ситуация.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Доц. Сарийски, БАН: След само 3 години България ще умре, Бог да я прости!
Next: Зам.-министърка на отбраната на Украйна: Мощно унищожаваме руската армия!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.