Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пухкава питка-СИРЕНКА със специална заливка – няма да спрете да я ядете
  • Новини

Пухкава питка-СИРЕНКА със специална заливка – няма да спрете да я ядете

Иван Димитров Пешев март 21, 2023
gsdjdfkdfudf.png

Пухкава питка-Сиренка със специална заливка

Продукти:

1 пакетче суха мая (11 г)

1 чаша гъсто кисело мляко на стайна температура (200 мл) или заквасена сметана

1 чаша топла вода (200 мл)

60 мл олио

5 чаши брашно (625 g)

1 чаена лъжичка сол (10 g)

За плънката:

обикновено бяло сирене

За заливката:

2 яйца

1 чаша кисело мляко (200 мл)

половин чаена лъжичка сол

60 мл масло

Приготвяне:

Поставете пакетче суха мая в по-дълбок съд, след което добавете чаша кисело мляко, престояло на стайна температура, чаша хладка, не гореща, вода и 60 мл олио. Разбъркайте добре, докато маята се разтопи.

Към течната смес постепенно добавете брашното и една чаена лъжичка сол. Първо се разбърква с лъжица или шпатула, докато брашното поеме течността и се получи гъсто тесто, а след това, когато добавите останалото брашно, се омесва на ръка.

Месете няколко минути, докато получите средно меко и еластично тесто, което не лепне за ръцете. След това го оставете в купата и го покрийте с прозрачно стреч фолио. Оставете тестото да втасва на топло място, докато удвои обема си (или го оставете в топла фурна, предварително загрята до 50 градуса).

Извадете тестото върху леко набрашнена повърхност и го омесете внимателно. След това го разделете на четири части и от всяка част оформете топка. След това върху набрашнена повърхност с помощта на точилка разточете първата кора във формата на правоъгълник.

Поръсете малко натрошено сирене или пълнеж по избор по цялата повърхност. след това внимателно навийте кората на руло от едната страна (по-дългата). Повторете процедурата с всички останали топки тесто, така че да получите 4 рула.

Намажете с мазнина по-голяма тава (40 см) и нарежете рулата на парчета с ширина около 3 см. Подредете парчетата в тавата едно до друго на малко разстояние от 0,5-1 см.

Намажете пръстите си с олио и леко натиснете всяко парче отгоре, така че всяко парче да е по-близо до следващото. Покрийте тавата с кухненска кърпа и я оставете за 20-25 минути в топло помещение без течение. През това време пригответе заливката:

За заливката (всички съставки трябва да са на стайна температура): В по-дълбока купа разбийте две яйца, след което добавете чаша гъсто кисело мляко/заквасена сметана (200 мл) и разбийте добре, докато сместа стане гладка.

Към сместа добавете 60 мл разтопено масло и половин чаена лъжичка сол. Разбийте добре и изсипете сместа по цялата повърхност на сиренките.

Сложете ги да се пекат в предварително загрята фурна на 200 градуса до хубаво зачервяване. Оставете леко да изстинат, след което сервирайте.

Continue Reading

Previous: Тайната на светената вода и как да се лекуваме с нея
Next: Как от 1 стар банан си изкарах семки и си отгледах бананово дърво у дома

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.