Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълен шаш! Такава къща се строи за първи път в България, стъписани съседи питат законно ли е това
  • Новини

Пълен шаш! Такава къща се строи за първи път в България, стъписани съседи питат законно ли е това

Иван Димитров Пешев юни 13, 2022
ksuhatabgblag.jpg

В благоевградското село Дебрен построиха сграда, чиито основи се крепят на двата края на дере, а долният етаж е увиснал във въздуха. Местните жители настояват построеното да бъде премахнато.

От една страна, защото според тях сградата е незаконна, а от друга – защото се притесняват от наводнение, което неведнъж е застигало долните етажи на къщите им. „Всичко започва през 2013 г., когато нашата улица разбра, че в част от моста надолу се отдават площадки под наем, но с учредено право на строеж. Събрахме подписка – 110 човека, че сме против застрояването на дерето… Нашите опасение са, че ще се наводни. Тук става една тапа и всичко ще влиза при нас.

Отделно какво е това нещо – да се строи на въздух, над река? Това са зелени площи тук, надолу направиха 5 пейки, за да изпишат пари, а тук ни оставиха без бордюр, без нищо”, коментираха засегнатите жители, цитирани от bTV. От Басейновата дирекция съобщиха, че постройката е незаконна.

„На първо четене – изградена несъгласно Закона за водите. В Закона за водите, в чл. 143, т. 4 категорично е забранено извършването на строежи върху покрити участъци от подводните обекти. Ние сме уведомили общината и регионалния отдел на Национален строителен контрол, че е недопустимо изграждането на строежи. Въпреки това главният архитект издава разрешение за строеж. Сезирали сме всички компетентни органи, които имат правомощия. Нашата задача е да контролираме проводимостта на дерето”, заяви Радослав Георгиев от дирекцията. Формулировката на продажбата, доколкото помня почти точно, е продажба на въздух над дере. Дотам стигнахме – продавахме всичко, сега продаваме и въздух. Това беше тогава коментарът на съветниците.

Търгът беше обявен за ден Байрям, огледът беше на втория ден на Байряма, продажбата на третия ден. По принцип търговете в нашата община се провеждат инкогнито – тайно от всички. Знае само човекът, който е заинтересован от това”, коментира казуса общинският съветник Верхад Ислямов. Собственичката на строежа – Кира Вълкова, твърди, че не вижда нищо лошо в построената над дерето сграда. „Защо да не е нормално? Да не строим само ние във въздуха? Това е сухо дере.

Не е река, а дере”, заяви тя. Кметът на самото село Дебрен пък заяви, че няма отношение към казуса, тъй като по времето, когато е текла процедурата по узаконяване, тя не е била на власт.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Човек намери на пътя 140 000 лева, потърси собственика им и ето кой се оказа
Next: 15-годишно момче загина докато спасяваше майка си

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.