Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълен шок! Ето какво се случва с убиеца на Ферарио Спасов
  • Новини

Пълен шок! Ето какво се случва с убиеца на Ферарио Спасов

Иван Димитров Пешев декември 16, 2023
ferarrrosaroaskgkfdgfd.png

Месец след катастрофата, при която загина Ферарио Спасов, все още се чака автотехническата експертиза, която трябва да даде отговори на множеството въпроси около инцидента. В това време се появи информация, че соченият за убиец на футболния треньор – Начо Пантелеев, е изчезнал.

Екип на NOVA тръгва към Лясковец, за да провери информацията. На адреса той не е открит. Пантелеев има и друга локация – Стара Загора. В скъпоструващ жилищен комплекс, където съседи разказват, че полиция го е търсила, екипът също не открива мъжа.

На 13 декември Начо Пантелеев имаше дело за притежание на наркотици в горнооряховския Районен съд. Мъжът, обвинен за катастрофата, при която на 11 ноември загина Ферарио Спасов, присъства на заседанието, но запази мълчание.

Случаят с притежанието на наркотици и оръжие е от края на миналата година.

„При нас делото е за държане на наркотици. Грамовете са 9,7. Аз съм преценил правната квалификация „маловажен случай“. Санкцията е до 1000 лева глоба, а делото е с обвинителен акт, защото беше и за държане на огнестрелно оръжие, което се оказа негодно, защото е газово и режимът е регистрационен“, обясни прокурорът Николай Илиев.

Делото беше отложено заради неявяване на адвоката на Начо. Защитникът на мъжа от Лясковец отхвърли слуховете, че Пантелеев е изчезнал, дори за кратко.

„Той не е напускал адреса си. В контакт е с ОДМВР и с мен. Продължава да съдейства. Няма нарушения, спазва мярката, а на разположение е и за каквото е необходим – ще се яви“, категоричен е Венцислав Фоти – адвокат на Начо Пантелеев.

Семейството на Пантелеев е известно в Лясковец, като част от голям джебчийски клан работещ в Англия и Италия. По ирония на съдбата бащата на Начо загива при ПТП. Мястото се намира само на 4 километра от инцидента с Ферарио Спасов.

След катастрофата ромският неформален съд – мешере, имаше готовност да бъде свикан. Но, оказва се, че тази правораздавателна система не се занимава с катастрофи на пътя. Разследването беше прехвърлено на ловешката Окръжна прокуратура, след като великотърновски обвинител пусна Начо Пантелеев вкъщи с най-леката мярка – подписка. И обвинение, и защита очакват най-важното по този казус.

„Най-важно е заключението на автотехническата експертиза. Тя ще даде отговори на въпросите, защо, къде и как е станало всичко. Едва след това ще има яснота. Прекалено кратък е срокът, все още, а е сложна експертизата, за да има яснота към момента“, смята Венцислав Фоти.

Срокът за излизане на експертната оценка е тримесечен, тоест до средата на месец януари.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това са ЧЕТИРИТЕ ВЕЧНИ дамски зодии – стареят в пъти по-бавно и винаги изглеждат по-млади от ЕГН-то си
Next: Всяка жена, родена преди 1963 г., трябва да проче тази новина! И за мъжете важи

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.