Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълна мистерия: Много странен случай със стара къща в българско село
  • Новини

Пълна мистерия: Много странен случай със стара къща в българско село

Иван Димитров Пешев юни 9, 2023
msttutuaskdaskrasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Духове обитават стара къща в родопско село. Жителите на селото вече са свикнали с присъствието им. Те дори са им дали име. Местните ги наричат галено Здравичките.

Духове живеят в стара къща в родопското село Югово

Това не е шега, а истинска история с тайнствени създания. Духовете обитават изоставена къща в родопското село Югово. Къщата е позната в селото като „Конака”.

Никой не знае кога мистичните създания са се заселили там. Те не правят пакости, а са духовете на млади момичета.

Ако поискат нещо, се появяват в съня на някоя от жените в Югово.

На баба Мария например, когато била по-млада, поискали да направи кукличка от носни кърпи. Първоначално тя не изпълнила молбата им.

Тогава духовете й се явили отново в съня след седмица и тя уплашена склонила, като изпълнила желанието им.

След това раздала направените куклички на децата в селото.

„Никой не знае от кога датира това поверие. То е свързано с жените в селото и най-вече с младите момичета.

Духовете тачат най-мнаго жените и се появят при тях най-вече по време на празниците”, разказва кмета на село Югово.

Бабите разказват и за едни от задължителните ритуали, които правят в дните преди Архангеловден. Тогава те майсторят баница и я носят на кръстопът.

Върху нея палят две свещи и чакат да изгорят. После взимат баницата и я раздават на хората от махалата.

„ Събираме се и ядем, наричаме го яденето на Здравичките”, казва и баба Цанка.

Историята на духовете е проучена и от етнолозите. Със Здравичките може да се общува в определени дни-понеделник и сряда.

Някога къщите били три, сега е една. През 50-те години на миналия век семейство я купува и иска да я бутне, за да построи нова. Тогава чули плач и стенания и се отказали да я бутнат.

Подобен случай има и в село в Стара планина. Местните ги наричали „живи и здрави”. Те били духовете на мъж и две жени.

Помагали на баба, която лекувала с опушване на билки. И когато питали възрастната жена кой й помага, лечителката казвала: „Като дойдат живи и здрави, те ми помагат с билките”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това са едни от най-странните места в България, обвити са в голяма мистерия
Next: Майка и дъщеря се борят с рак: Парченца от тумора са изпратени по целия свят за проучване

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.