Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълнени пиперки с боб – наследих рецептата от баба и задължително я правя за Бъдни вечер:
  • Новини

Пълнени пиперки с боб – наследих рецептата от баба и задължително я правя за Бъдни вечер:

Иван Димитров Пешев декември 24, 2023
sdfgdfgdsfgsdfdsf.png

Направете сами тези пълнени постни чушки с боб . Ястието е страхотно на вкус, приготвите ли ги веднъж, ще се влюбите и ще предпочитате този вариант пред „месния“. Ако изберете хубав боб за тези чушки, резултатът със сигурност ще бъде невероятен.

Рецептата на Валентина няма как да ви разочарова, както казва тя, защото е многократно изпитана и лесна за изпълнение. Освен това й е завещана от нейната баба, а семейните рецепти, както знаем, са истинско богатство, което трябва да пазим!

В плънката се слага само боб, а по желание може да добавите и зеленчуци на вкус. Някои обичат да слагат моркови, чушки, ориз, праз и т.н., но наистина няма нужда, защото тези пълнени чушки са вкусни сами по себе си. Ето какво ви трябва за тези апетитни Пълнени пиперки с боб :

 

Пълнени пиперки с боб

Продукти: 

800 г – 1 кг боб

1 глава чесън

2 литра вода

3-4 глави лук (400-500 г)

1-2 супени лъжици брашно

сол

сухи подправки

лют червен пипер на прах

черен пипер

сушени чушки – може да използвате и пресни или замразени

Време за варене на боба: от 1 час и 30 минути до 2 часа. По време на варенето се добавя вода, колкото е необходимо.

Приготвяне:

Бобът, който избирате, трябва да е качествен, вземете го от известен производител (миналогодишният да не се смесва с тазгодишния). Накиснете боба във вода в тенджера и го оставете да престои една нощ. Предварително може да измиете боба в няколко води, а в третата или четвъртата да го сложите да престои цяла нощ.

сварен боб

На следващия ден прецедете боба от водата и го сложете в тенджера. Бобът трябва леко да е набъбнал преди да го сложите да се вари. Залейте го с 1,5 л или 2 л вода и сложете 1 глава чесън, разделена на скилидки, да се вари заедно с боба. Ако е необходимо, долейте още вода.

боб с чесън

Тенджерата се захлупва с капак и бобът се вари около 2 часа, на слаб огън, за да не се разпадне. След като уври, прецедете го от водата, в която се е варил, и я запазете за по-късно.

Лукът се нарязва на ситно, а по желание и чесънът. Сложете да се запържи в малко олио, докато стане стъклен и преди края подправете на вкус, с подправки по избор.

запържен лук

Добавете червен пипер, чили (по желание) и добавете 2-3 чаши вода към лука, за да направите сос. Когато сместа се сгъсти, отстранете от котлона и я изсипете при боба. Разбъркайте, докато бобът поеме соса и плънката стане кремообразна.

Попарете малко чушките (ако са сухи) във вряща вода за около 15 минути, за да се напълнят по-лесно с плънката. Може да използвате и пресни чушки или замразени такива (предварително ги размразете). Напълнете чушките с бобената плънка и ги наредете в голяма тенджера.

накиснати чушки

бобена плънка

Когато напълните тенджерата, налейте отгоре водата, в която се е варил бобът.

пълнени чушки с боб

Печете чушките впредварително загрята фурна на 200 градуса за около 30 минути, похлупени. Поднесете ги топли на празничната трапеза!

пълнени чушки с боб

Весели празници!

Continue Reading

Previous: Свещеник умря за 48 минути, след което се върна от онзи свят и разказа какво ни очаква
Next: Окачете го над вратата и нищо летящо няма да припари в дома ви – най-евтината мухоловка за няма и 10 стотинки

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.