Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълни джобове за всеки, обявявам новата минимална заплата, Ваня Григорова прецака Асен Василев
  • Новини

Пълни джобове за всеки, обявявам новата минимална заплата, Ваня Григорова прецака Асен Василев

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
dfsgdfgwtwet.jpg

Ваня Григорова оказа олюляващ натиск на финансовия министър Асен Василев.

Тя показа с изчисления, че минималната заплата догодина трябва да е много по-висока от сегашната.

Така тя вдигна летвата пред управляващите, които вече започват да наместват бъдещия държавен бюджет за 2024 година.

Ще намерят ли обаче пари, за да вдигнат минималната заплата?

932 лева и 30 стотинки – никой не трябва да получава по-малко от тази заплата на месец през следващата година, заяви Ваня Григорова по БНР. Сегашната минимална заплата е 780 лева.

Григорова обаче обясни, че идеята не е само да се осигурят по-достойни пари за най-бедните работещи българи, които не са никак малко.

 

Тя каза, че като се увеличи “минимума”, това ще предизвика ефект на доминото в много сфери.

Това ще са сферите с най-ниската работна заплата и се използва като основа за определяне на доходите.

Икономистката с леви убеждения изрази сигурност, че това ще предизвика “ефект на доминото”. Така ще се вдигнат всички възнаграждения, базирани на минималната заплата.

 

Дали правителството и мнозинството в парламента ще се съгласят с изчисленията на Ваня Григорова е отделен въпрос.

От една страна това значи много по-големи разходи за заплати в бюджетната сфера, което едва ли ще се хареса на Асен Василев като финансов министър.

От друга страна, частният бизнес не може да не се съобрази с ръста до над 900 лева на минималната заплата.

Очаква се работодателските организации остро да се противопоставят на увеличение в такъв размер.

Междувременно Труд съобщи друга важна вест за парите на хиляди българи:

Право на пожизнена втора пенсия имат доста хора в България.

Условието обаче трудно. При пенсиониране те трябва да имат достатъчно натрупани пари в универсален фонд.

Така че до края на живота си да получават поне по 15% от минималната пенсия.

От 1 юли миналата година минималната пенсия беше увеличена от 370 лв. на 467 лв., а от 1 юли 2023 г. беше повишена на 523,04 лв.

Това означава, че до 1 юли 2022 г. за получаване на пожизнена пенсия осигурените е трябвало да имат натрупани пари.

Тези пари трябва да са достатъчни, за да взимат пожизнено по 55,5 лв. на месец.

А от 1 юли 2022 г. до 1 юли 2023 г. минималният размер на новите пожизнени пенсии е нараснал на 70 лв.

Осигурените в универсален пенсионен фонд, които при пенсиониране нямат достатъчно натрупани пари за пожизнена пенсия, взимат средствата си накуп.

Могат да ги получат и разсрочено, гласят текстове от Кодекса за социално осигуряване.

Ако натрупаните пари са повече от трикратния размер на минималната пенсия, ги изплащат разсрочено, а ако са по-малко – еднократно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия: Млад мъж отиде с майка си на море и загина
Next: Ето кога падат температурите и пада дъжд в България, обявиха Георги Рачев и Злати Йочев

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.