Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълни джобове за всеки, обявявам новата минимална заплата, Ваня Григорова прецака Асен Василев
  • Новини

Пълни джобове за всеки, обявявам новата минимална заплата, Ваня Григорова прецака Асен Василев

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
dfsgdfgwtwet.jpg

Ваня Григорова оказа олюляващ натиск на финансовия министър Асен Василев.

Тя показа с изчисления, че минималната заплата догодина трябва да е много по-висока от сегашната.

Така тя вдигна летвата пред управляващите, които вече започват да наместват бъдещия държавен бюджет за 2024 година.

Ще намерят ли обаче пари, за да вдигнат минималната заплата?

932 лева и 30 стотинки – никой не трябва да получава по-малко от тази заплата на месец през следващата година, заяви Ваня Григорова по БНР. Сегашната минимална заплата е 780 лева.

Григорова обаче обясни, че идеята не е само да се осигурят по-достойни пари за най-бедните работещи българи, които не са никак малко.

 

Тя каза, че като се увеличи “минимума”, това ще предизвика ефект на доминото в много сфери.

Това ще са сферите с най-ниската работна заплата и се използва като основа за определяне на доходите.

Икономистката с леви убеждения изрази сигурност, че това ще предизвика “ефект на доминото”. Така ще се вдигнат всички възнаграждения, базирани на минималната заплата.

 

Дали правителството и мнозинството в парламента ще се съгласят с изчисленията на Ваня Григорова е отделен въпрос.

От една страна това значи много по-големи разходи за заплати в бюджетната сфера, което едва ли ще се хареса на Асен Василев като финансов министър.

От друга страна, частният бизнес не може да не се съобрази с ръста до над 900 лева на минималната заплата.

Очаква се работодателските организации остро да се противопоставят на увеличение в такъв размер.

Междувременно Труд съобщи друга важна вест за парите на хиляди българи:

Право на пожизнена втора пенсия имат доста хора в България.

Условието обаче трудно. При пенсиониране те трябва да имат достатъчно натрупани пари в универсален фонд.

Така че до края на живота си да получават поне по 15% от минималната пенсия.

От 1 юли миналата година минималната пенсия беше увеличена от 370 лв. на 467 лв., а от 1 юли 2023 г. беше повишена на 523,04 лв.

Това означава, че до 1 юли 2022 г. за получаване на пожизнена пенсия осигурените е трябвало да имат натрупани пари.

Тези пари трябва да са достатъчни, за да взимат пожизнено по 55,5 лв. на месец.

А от 1 юли 2022 г. до 1 юли 2023 г. минималният размер на новите пожизнени пенсии е нараснал на 70 лв.

Осигурените в универсален пенсионен фонд, които при пенсиониране нямат достатъчно натрупани пари за пожизнена пенсия, взимат средствата си накуп.

Могат да ги получат и разсрочено, гласят текстове от Кодекса за социално осигуряване.

Ако натрупаните пари са повече от трикратния размер на минималната пенсия, ги изплащат разсрочено, а ако са по-малко – еднократно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия: Млад мъж отиде с майка си на море и загина
Next: Ето кога падат температурите и пада дъжд в България, обявиха Георги Рачев и Злати Йочев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.