Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Работодатели масово започват да повишават заплатите-Ето в кои сектори най-много
  • Новини

Работодатели масово започват да повишават заплатите-Ето в кои сектори най-много

Иван Димитров Пешев август 1, 2022
rabaodaodamsosv.jpg

Въпреки че България преживява трудни времена, заплатите тази година ще растат – с малки изключения в някои проблемни сектори. За частния бизнес основната причина е, че мениджърите ще се постараят да задържат ценния си персонал.

Над 80% от фирмите планират вдигане на възнагражденията още през първата половина на 2022 г., като 60% отбелязват, че промените ще засегнат всички – от чистачката до началника, съобщи вестник „Сега“. Чиновници и медици с най-голям ръст на заплатите

Това показва голямо проучване на ManpowerGroup България, обхванало близо 200 предприятия от 19 икономически сфери в цялата страна. Най-масови увеличения на доходи се задават в банките и застрахователите, в кол центровете, в болниците. Заплатите ще растат по-бързо от инфлацията през 2022 г.

Оказва се, че частните фирми сериозно се притесняват от конкуренцията, която „краде“ ценните им кадри, като ги примамва с по-високи заплати. Предното проучване на Manpower показа точно това – има голямо текучество, защото хората си намират нов работодател, който ще им плаща повече. В допълнение има и друга причина – ако предприятието иска да се разраства или да попълни свободни щатни бройки, за да привлече качествени хора, трябва да им предложи добри доходи.

Има три сектора, които изпитват особен „глад“ за кадри и които са пострадали значително от явлението „доброволно напускане“ – „Производство“, „Автомобилна индустрия“ и „Търговия“, посочват авторите на изследването. Обяснимо в тях делът на фирмите, които планират увеличение на заплатите в идните месеци, е доста висок.

В сферите „Банки, финанси и застраховане“, „Споделени услуги“ и „Консултантска дейност“ почти всички компании посочват, че ще има увеличение на възнагражденията. „Консултантска дейност“ е и секторът, в който не просто ще има масово покачване на заплатите, но и в най-голям процент от фирмите увеличението ще е значително – над 20 на сто. Средната заплата се повиши със 150 лева

Вероятно заради изпитанията покрай ковид пандемията и заради задълбочаващия се дефицит на лекари и медицински сестри, болниците и поликлиниките също планират по-големи фондове „Работна заплата“. 75% от работодателите в сектор „Здравеопазване“ смятат да увеличат възнагражденията на своите служители, показва анкетата на Manpower. 2650 лева заплата: Болница спешно търси медицински сестри

Що се отнася до допълнителните придобивки, по-голямата част от работодателите (58%) не планират съществени промени. Най-голямо увеличение на бонусите и на другите видове материални стимулиране се очертава в секторите „Консултантска дейност“ и „Банки, финанси и застраховане“.

Цените растат по-бързо от заплатите

На фона на тези резултати анализаторите на Уникредит Булбанк смятат, че като цяло у нас няма да има значително качване на заплатите, което да компенсира сериозно нарасналите цени. Ефектът от вдъхновените от изборите увеличения на пенсиите и на заплатите в държавния избледнява, се посочва в анализа. Рекордно поскъпване на живота в България

Според проектобюджета за 2022 г. пенсиите и заплатите в публичния сектор ще нараснат съответно с 8% и 5% – доста под увеличенията, които видяхме през миналата година (22% и 15%). Ръстът на заплатите в частния сектор също ще е под нивата от 2021 г., защото продължават проблемите с високите цени на енергоизточниците, металите и т.н., което ще потиска ръста на възнагражденията, обясняват икономистите на банката. Заплатите в частния сектор изостават спрямо публичния

Те посочват, че в България недостигът на работна ръка в момента е по-малък проблем в сравнение с други страни от Източна Европа. Но нещата скоро ще се променят и фирмите отново ще са в жестока конкуренция за намиране на работници и специалисти.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма хора в България! Шефове реват. Търсят 7000 души. 4000 лева заплата за
Next: Toвa pacтeниe пpивличa бoгaтcвo в дoмa: Mнoгo дoмaĸини щe гo пoтвъpдят

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.