Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев нареди кабинета. Гълъб Донев сяда в стола на Киро, Бойко Рашков аут
  • Новини

Радев нареди кабинета. Гълъб Донев сяда в стола на Киро, Бойко Рашков аут

Иван Димитров Пешев юли 3, 2022
radadekvekebiant.jpg

Румен Радев вече е готов със състава на служебния кабинет, научи ПИК от свои източници в президентството.

Както медията написа още преди месец, твърд фаворит за премиер е Гълъб Донев. Той оглавяваше социалното министерство и при трите служебни кабинета, които до този момент Радев назначаваше. Той е известен като социален експерт, но първата му диплома е от военновъздушното училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия и още от това време се познава с Румен Радев.

В новото служебно правителство няма да има място сегашният МВР министър Бойко Рашков. За поста се спряга Венцислав Катинов, който е от дълги години в системата и е бил зам.-министър на МВР в служебните правителства миналата година.

За финансов министър се върти името на Любомир Дацов. Финансистът е бил зам.-министър на финансите и миналата година беше номинация на Слави Трифонов за министър на икономиката. Предимство е, че се ползва с добра репутация във финансовите среди.

Радев ще ползва бивши служебни министри и от кабинета „Герджиков“ като доскорошния шеф на „Булгаргаз“ Николай Павлов – той се очаква да оглави отново Министерството на енергетиката. Христо Алексиев ще е отново служебен министър на транспорта. За министър на отбраната е коментиран Николай Цонев, който беше военен министър по време на тройната коалиция, а миналата година бе за кратко в Надзорния съвет на държавния „Български ВиК холдинг“. Цонев беше освободен от поста си от служебния регионален министър Виолета Комитова.

За МРРБ министър се коментират две имена – на арх. Иван Шишков, който вече беше зам.-министър и главен архитект на район „Триадица“, и на Валентин Граматиков, който влезе последен в екипа на Комитова.

Надежда Йорданова, бивша секретарка на Христо Йорданов и настоящ министър на правосъдието, изхвърча от властта. 49-годишната юристка няма да запази поста си в поредния служебен кабинет. Три биографии се оглеждат за Министерството на правосъдието – на доц. д-р Наталия Киселова, на Иван Демерджиев, който вече беше служебен министър миналото лято, и на депутата от БСП Крум Зарков. Кандидатурата на Киселова към момента изглеждала по-консенсусна, коментираха юристи.

За министър на културата Румен Радев може да назначи Пламен Славов, който беше зам.-министър на печално известния Велислав Минеков. Със сигурност Минеков няма да попадне в състава на четвъртия служебен кабинет, но от януари тази година Славов е секретар на президента по духовност и култура.

За министър на външните работи се спряга посланикът ни във Великобритания Марин Райков. Според запознати точно той е информирал президента Румен Радев за февруарската среща на Кирил Петков с Оливер Вархеи и паметната записка за РС Македония.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 1 октомври коригират старите пенсии
Next: Включиха Лена Бориславова в конкурс за красавици – ето конкурентките й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.