Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радост! От понеделник скача заплатата на тези служители
  • Новини

Радост! От понеделник скача заплатата на тези служители

Иван Димитров Пешев март 31, 2024
vsdfvsfdbfdndgngfmnhjm.png

От 1 януари до 1 април тази година минималната основна заплата за асистентите в държавните висши училища ще е 2100 лв. От 1 април 2024 г. пък размерът й ще се увеличи до 2516 лв. Това предвижда проектопостановление на МС за определяне на минималните основни заплати за най-ниската академична длъжност и за изследователите и специалистите в университетите.

В момента все още асистентите получават минимум 1810 лв. Увеличенията си те ще получат със задна дата.

Преди седмици депутатите одобриха промени в закона за висшето образование, с които минималната и средната заплати в университетите се обвързаха със средната заплата за страната. Бе записано, че минималната заплата за асистентите следва да е 125% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, за които има публикувани данни от НСИ. Така въпросното минимално възнаграждение е изчислено на 2516 лв., като увеличението ще се случи от 1 април.

С проектопостановлението се регламентират и минималните основни заплати от 1 април за лицата, заемащи длъжности по чл. 53, ал. 1 от закона за висше образование – това са преподаватели, изследователи и специалисти.

Най-ниското възнаграждение за длъжностите, за които се изисква висше образование, ще е 2013 лв. (според промените в закона за висше образование то следва да е не по-малко от средната брутна работна заплата за страната), а за длъжностите, за които се изисква средно образование – 1610 лв. (80% от средната брутна заплата за страната).

Проектът обхваща всички представители на академичния и научно-експертния състав в държавните висши училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Националния институт по метеорология и хидрология и другите научни организации, които са бюджетни организации по смисъла на закона за публичните финанси.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В 00:20 часа на летище София се случи нещо историческо
Next: И тя се облажи! Вижте в какъв палат се шири Мария Габриел

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.