Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Раждането на сина й мина отлично, но 4 часа по-късно стана страшно
  • Новини

Раждането на сина й мина отлично, но 4 часа по-късно стана страшно

Иван Димитров Пешев юни 7, 2023
loterraisrkaskrask.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всичко започна прекрасно. Бременността ми бе по-лека и от първата, спомня си Алехандра.

Не бях болна, чувствах се добре. Всички тестове и ултразвукови изследвания бяха нормални и на 19 април 2016 година се роди нашето дългоочаквано бебе, добавя Алехандра.

Раждането минало добре, но тревожни мисли не спирали да се въртят в главата на Алехандра. Синът й Тими се родил истински герой с тегло 3960 грама и височина 59 сантиметра. Бебето бе показано на майката и всички тревоги изчезнали.

Само 4 часа по-късно обаче в отделението влезе лекар.

Той съобщил на Алехандра, че детето й умира.

Неонатологичният скрининг показал сърдечно заболяване на детето й. Чували се шумове при сърцето, а съдържанието на кислород в кръвта му рязко спаднало. Кожата на новороденото посивяла, а то буквално се топяло пред очите на лекарите. Наложила се спешна операция.

По-късно родителите научиха и точната диагноза на Тими – „Атрезия на белодробната артерия с непокътната интервентрикуларна преграда. Атрезия на трикуспидната клапа и Хипоплазия на дясната камера”.

Тома претърпя още две операции през първите дни от живота си. Той не може да живее без специални лекарства, които ще се наложи да приема до края на живота си. Това обаче не е най-лошото.

При изследванията се установява наличието на голям брой колатерали – резервни кръвоносни съдове. Налага се нова операция.

„Докторите ни предложиха да изчакаме, докато Тими навърши 4-5-годишна възраст. Той в момента е на 3. Прокрастинацията е пагубна за тялото на детето. Съдържанието на кислород в кръвта му спада, защото расте твърде бързо за възрастта си. Сърцето му просто не може да се справи”, казва Алехандра.

В чужбина ни препоръчаха операцията да се извърши незабавно, тъй като в организма настъпват необратими промени. След операцията шансовете му за живот ще се увеличат многократно.

 

Един от най-добрите сърдечни хирурзи в Европа М. Хазекамп е готов да оперира Тими в испанска клиника, като част от специална програма, тъй като в Холандия, където работи специалистът, цената е много висока.

Въпреки отстъпката, цената е огромна за едно обикновено семейство.

Тома е изключително дете – умно, внимателно и сърдечно. Всеки ден той е истински герой, защото се бори ежедневно със смъртта. Той се опитва да бъде полезен и помага на майка си да почиства вкъщи – събира играчки, носи чинията си до мивката, но се уморява много бързо.

Опитва се да прави всичко като възрастен. Обича животните и да слуша приказки. Той обаче не може да тича и да скача като едно нормално и здраво дете. Ако тръгне да го прави, започва да се задушава, а устните му посиняват. Дори когато си почива, той диша тежко.

В момента родителите му събират пари и се молят, да не стане прекалено късно, когато успеят.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съвети за градинарите и супер рецепти за богата реколта без химия
Next: Секунди преди труса в Пловдив смартфоните са известили, че предстои земетресение

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.