Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разведох се, защото мъжът ми имаше малка заплата и беше беден, като мислех, че ще намеря богат мъж-Ето какво се случи
  • Новини

Разведох се, защото мъжът ми имаше малка заплата и беше беден, като мислех, че ще намеря богат мъж-Ето какво се случи

Иван Димитров Пешев януари 4, 2023
rasraszshasdas.jpg

Липсата на пари може да разруши взаимоотношенията във всяко семейство. А днес ще сподели; историята на жена, която скоро разбрала, че съпругът й е почти просяк , който не можел напълно да я осигурява.

В резултат на това тя прекратила този брак, защото не искала да живее целия си живот, както се казва, „от заплата до заплата“. Надявала се да се омъжи за богат мъж, за да живее достойно. Времето обаче постави всичко на мястото му. И тази млада дама горчиво съжалила за постъпката си. Но можеше ли тя да я поправи?

„Много обичах Николай, така че без никакво колебание се съгласих да се омъжа за него. След това роднини дълго ме разубеждаваха за тази стъпка. Казаха, че избързвам. Убедиха ме, че той не е подходящ за мен, че няма нито нормално жилище, нито кола, нито дори добро образование “, пише Анастасия.

„И вече първите месеци съвместен живот ме накараха да се замисля дали не съм сгрешила. Не се измъквахме от дълговете, заплатата на мъжа ми едва стигаше за всичко необходимо . И нямаше никакви перспективи. Той не получи повишение на работата. Дори с висшето си образование имах много по-големи шансове да успея.”

Не изпускай тези оферти:

„Започнаха недоразумения и кавги. Съпругът ми искаше да започна първата работа, която се появи пред очите ми. Но това не ме устройваше. 

След по-малко от година реших, че е достатъчно и подадох молба за развод.

…………

„Минаха девет години. През това време така и не успях да изградя кариерата, за която мечтаех. Работа имах, но не ми носеше удоволствие, а заплатата е на средното ниво. През това време успях да се омъжа … отново неуспешно. Все още нямам деца. Накратко, пълен мрак!

Какъв е животът на бившия съпруг

„И наскоро попаднах на първия си съпруг в социалната мрежа. Очевидно той наскоро се беше регистрирал и ми се появи в препоръчаните приятели, та реших да го добавя. От любопитство отидох на профила му и останах смаяна.

„Да, нямаше много снимки. Но дори и тези, които бяха там, бяха достатъчни, за да разбера, че Николай живее съвсем нов живот. На една снимка той седеше в кафене в Милано, на друга вече позираше на фона на забележителностите на Лондон. Красиво облечен, поддържан, доволен от живота, уверен в себе си. Не можех да повярвам на тази трансформация.“

„Сега не мога да си намеря място! Казах на приятелите и семейството си за това. Но те не ме разбират. Те само кимат с глава, казват, всичко може да се случи, животът е непредсказуем . Те не разбират колко празна се чувствам…”

„Може би си струва да се опитам да подновя тази връзка? С Николай не сме непознати, бяхме заедно дълго време, обичахме се. Често си мисля какво бих му казала на среща. И ако му призная, че смятам този развод за грешка? Ще успеем ли да бъдем отново заедно?“ мислеше си Анастасия.

 

Вероятно Анастасия не трябва да се опитва да поднови връзката с мъж, от когото напусна преди 9 години. В крайна сметка причината за нейната „възродена любов“ е нелепа: Николай успял да се измъкне от оковите на бедността и започнал да живее проспериращ и щастлив живот. И е малко вероятно той да иска да се върне при бившата си съпруга, която го е напуснала в труден момент.

Какво бихте посъветвали тази жена? Споделете вашите мисли в коментарите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сложете торбичка с точно тези зрънца под възглавницата и парите ще потекат към вас и дома ви като река през новата година
Next: 11 сигнала, че Вселената ти изпраща съобщение, че парите идват в живота ти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.