Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкриха ги: Двама шефове в ДАНС са руските шпиони у нас
  • Новини

Разкриха ги: Двама шефове в ДАНС са руските шпиони у нас

Иван Димитров Пешев април 2, 2022
dandnadnanss.jpg

Двама високопоставени служители – на ниво директор или заместник-директор на вътрешна дирекция от Дъжавната агенция Национална сигурност (контраразузнаването), са били задържани днес след акция на специализираната прокуратура и Следствието.

Задържаните засега са двама, но не е ясно дали при приключването на следствените действия няма да станат повече или по-малко. Въпреки многото шпионски скандали у нас обикновено обект на вербовка бяха действащи и бивши служители на военното разузнаване, пише „24 часа“. Такъв беше случаят с Иван Илиев и групата около него. 78-годишният бивш разузнавач ръководи шпионска група. До 2016 г. е заемал ръководен пост в Служба “Военно разузнаване” към министъра на отбраната.

За първи път имаме задържани действащи служители на ДАНС, службата, която се занимава с контраразузнавателна дейност по политическо и икономическо направление. Служители от службите предполагат, че целта на шпионската мрежа е била да се неутрализира контраразузнавателната дейност на агенти за влияние. Разкриването на първата вълна руски шпиони у нас стана именно от служители на ДАНС, в партньорство с чужди служби, защото се смята, че военното разузнаване е пробито.

В нея са участвали други служители на ДАНС, но не е била включена Военна полиция, която по закон може да задържа служители на контраразузнаването. Според източници от прокуратурата става дума за един или няколко служители на българското контраразузнаване, заподозрени, че са се поставили в услуга на чужда страна, по конкретно – Русия. По повод акцията в ДАНС за разкриване на руски агенти премиерът Кирил Петков заяви, че се разследва “на много места голяма агентурна руска диаспора в България”.

“Част от докладваните ми неща са за руски агенти, които са работили специално срещу разбирателството ни със Северна Македония. Руският интерес е бил фокусиран върху това да няма европейско бъдеще за Западните Балкани”, допълни премиерът Кирил Петков. По думите му някой се опитва да подмени българския интерес. “Имаме няколко такива казуса, по които работим”, подчерта той. „ДАНС има здрава имунна система и мисля, че там работят активно, така че да не допускат никакъв пробив в агенцията по отношение на шпионска дейност”, посочи президентът Румен Радев.

Все още не е ясно кой е бил връзката на агентите с руските им вербовчици. При случаят с групата на Иван Илиев миналата година ролята на посредник при предаването на информация и пари и неназован служител на руското посолство в София е била поета от съпругата на “резидента” Галина Илиева. За нея стана известно единствено, че притежава руско и българско гражданство и “се ползва с доверието на руски дипломати”. Като участник в групата беше посочен и вече бившият началник на регистратурата за класифицирана информация в Народното събрание Любомир Медаров, също бивш служител на военното разузнаване.

Останалите трима обвиняеми бяха действащи служители на Министерството на отбраната (МО). От тях обаче стана известно само името на зам.-началника на бюджетната дирекция в МО полк. Петър Петков. Интересите на руското ГРУ са свързани главно с бойната техника на българските въоръжени сили и съюзническите отбранителни активности. Преди месец бе задържан и генералът от резерва Валентин Цанков. Той също е обвинен в шпионаж и е под домашен арест. Няколко пъти руски дипломати бяха обявявани за персона нон грата.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Взе паспорт, за да се отърве от данъците. Сега Депардийо се превръща във враг на Русия
Next: Бъдеща булка изостави младоженеца, след като разбра какво иска той

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.