Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкриха още подробности за схемата, в която взимаш 1800 лева на месец докато си стоиш вкъщи
  • Новини

Разкриха още подробности за схемата, в която взимаш 1800 лева на месец докато си стоиш вкъщи

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
rasrasrsrqwqrwhf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Преди няколко дни започна да се говори за нещо, което не беше известно на повечето от българите. На Тристранката, която се случи последно, по отношение на бюджета, бизнесът сподели притесненията си.

Оказва се, че немалко хора получават по 1800 лева на месец на държавата, без да работят.

Сега се появяват още разкрития от собственик на строителна фирма, цитиран от БЛИЦ.

Той разказва, че голяма част от тези, които се възползват, са именно от неговия бранш. Напускат работата си без да предупредят, когато дойде ред да се включат. Заминават в чужбина и след около един месец се връщат. Там са били назначени за кратко, за да може да се водят, че са работили в чужбина на определена заплата.

 

Когато се върнат, записват се като безработни и започват да искат да работят пак, за същата заплата, но този път без да имат договор. За да могат да си получават „френската“, „италианската“ или „испанската“ заплата.

 

Той обясни, че не просто се взимат пари на гърба на държавата, а сметката плащаме всички

Директно повлиява на цените в строителния бранш. Намалява се работната ръка, която е достъпна в България. От там се вдигат цените на услугите за строителство и цялата себестойност на ремонтите и строежите.

Това подсилва тенденцията майсторите да качват цените си

Всеки от нас е чувал някакви абсурдни оферти, за много хиляди левове.. например, за да ти сложат плочките в банята. Майсторите разчитат на чуждата си социална заплата, че им покрива някакъв основен доход, и от там те пробват с офертите и работят, където номерата минават. Не поскъпват не само ремонтите, а и самите жилища. Защото вече съотношението във формулата между разходи за труд и разходи за материали вече е повече от 2 към 1 – в полза на трудовите разходи.

И все повече хора отказват да работят, тъй като максималното обезщетение за безработица е достатъчно за тях, за да се изхранват.

Само в Гоце Делчев по изчисления има загуби за над 10 милиона лева. Но ще плащаме всички, защото като се вдигнат ремонтите и жилищата, тези по-високи цени трябва да дойдат от някъде и това лека-полека ще вдигне и много други неща.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Истина е новината за близките на Виктория Готева, казаха ѝ тези 24 думите за Евгени Димитров – Маестрото
Next: Човек от екипа на Григор Д. Димитров: Ще Ви разкажа за тайната му къща в Лондон, Мадалина Геня е причината

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.