Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкриха призрачните места в България, които смразяват кръвта и пазят тъмни тайни
  • Новини

Разкриха призрачните места в България, които смразяват кръвта и пазят тъмни тайни

Иван Димитров Пешев юни 30, 2023
bulgariapririoda.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Америка е прословута с призрачните си градове, които неведнъж са ставали сюжет на филми на ужасите.

Оказва се обаче, че и България не е лишена от своите мистериозни места , призрачни градове , които крият тъмни тайни и смразяват кръвта с историите си.

Днес ще ви представим трите най-зловещи места в България , които и до днес остават мистерия за науката и хората.

Дупката в Царичина:

През 1990 година в село Царичина започват разкопки, организирани от Генералния щаб на Българската армия, по идея на екстрасенса Елисавета Логинова.

Тя получава странни сигнали от извънземна цивилизация, че именно в село Царичина е закопано първото човешко същество, живяло някога на земята.

 

Не след дълго разкопките били прекратени незабавно и дупката била зарината и капсулована.

Какво са открили нашите военни там и до днес остава мистерия. По време на разкопките свидетели, както и ясновидката, твърдят, че са били посетени от извънземни.

През краткия им престой се случили необясними неща. И до днес жителите на село Царичина твърдят, че покрай бившите разкопки се усеща необяснима енергия.

Прокълнатата къща в село Мусачево:

В село Мусачево, което се намира на около 20 километра от София, има схлупена къща, със зеещи прозорци, която стои необитаема от десетилетия.

Местните казват, че никой не искал да я купи заради стряскащите неща, които са се случили там.

 

Семейството, което построява къщата, умира при мистериозни обстоятелства.

След това е имало още две семейства, които се нанасят там, но и те починали по мистериозен начин.

Според предани, къщата е била построена върху турско гробище и има заровени прокълнати жълтици под нея.

Очевидци разказват, че през нощта се чували страховити звуци в нея и проблясвали ярки светини.

Село Шишенци:

Село Шишенци се намира във Видинско и наброява 120 жители.

Интересен факт е, че 80% от населението е със сини очи.

Това село е може би най-страховитото в цяла България. Никой не смее да излезе след 21.00 часа вечерта.

 

Почти всички се заключват и не излизат посред нощ. Твърди се, че причината за това е, че всяка вечер по улиците на селото се чуват викове от гласовете на мъже, жени и деца и биене на тъпани.

Скептици казват, че това са чакали, но жителите в селото разказват, че хората ги побиват тръпки и разказват, че вечер не смеят да излизат, защото не знаят какво има навън.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е най-важното нещо, което трябва да правите, ако искате голяма реколта домати
Next: Хората, които имат банкноти от 50 лева, които са издадени през 2006 година, имат проблем

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.