Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разочарован британец си купи къща в България за 7 бона и е на седмото небе
  • Новини

Разочарован британец си купи къща в България за 7 бона и е на седмото небе

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2023
bewrfsgdfgdgregfdg.png

Баща използва eBay, за да купи къща с шест спални в България, след като се „бори“ известно време с цените на имотите в Обединеното кралство.

Роб Дейвис се е обърнал към сайта за онлайн търгове разочарован, след като е останал възмутен от цената на имотите на родната му територия.

Нека си признаем, повечето хора ще трябва да обмислят продажбата на бъбрек, за да направят депозит за жилище в наши дни, пише ladbible.com.

Въпреки това 35-годишният мъж от западното крайбрежие на Шотландия си купи просторна къща в Голямо Крушево, България, само за £3000. ( около 6700 лева). И въпреки че привидно се нуждае от повече от една боя, той е във възторг от сделката. Новият дом на Роб с шест спални, разположен на около 30 км северно от турската граница, дори идва с половин акър земя.

 

Но няма оборудвана баня, кухня, прозорци, електричество или течаща вода – така че ще трябва да се бръкне в модернизирането на мястото.

Роб казва, че имотът е построен преди повече от 100 години, но е изоставен през 80-те години на миналия век.

Въпреки че имаше остра нужда от преобразяване, той каза, че е бил „готов“ за покупка дома, след като прегледжа няколко снимки от него онлайн.

„Винаги търся имоти на пазара, за да видя дали има изгодни сделки. Правех произволно търсене в eBay, просто въвеждах имоти, за да видя какво има. И така се случи.

Изпратих им съобщение, че се интересувам, искам го, мисля, че платихме депозит от £200, получихме ключовете и останалото е история“, споделя той.

„По принцип беше четири стени с покрив, но беше наш. Чувствах се невероятно да отидем, искаме имот, не можем да направим това в Обединеното кралство.

Шофьорът на доставко призна, че покупката е била „хазартна“, но ще му позволи да остави трайно наследство на децата си.

Роб е толкова влюбен в българското село, че си купува още два имота – които му струваха само £1500 и £3000.

Превод: GlasNews

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пикантни детайли за мистериозния инцидент с Даниел Митов
Next: Наше селце е сякаш замръзнало във времето, а крие истински съкровища

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.