Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разпадът на властта! Ето защо вече е невъзможен кабинет с участието на Петков и Василев
  • Новини

Разпадът на властта! Ето защо вече е невъзможен кабинет с участието на Петков и Василев

Иван Димитров Пешев юни 10, 2022
rapdaptakvlastt.jpeg

Интервю с Тома Биков

– Г-н Биков, очакван ли беше за вас този „взрив“ в коалицията и има ли шанс да продължи този кабинет?

– За мен случващото се е колкото изненадващо, толкова и не е предвид отношенията в коалицията. Още в самото начало те бяха неясни. Притеснителното е обаче, че вместо кабинетът да се разпадне заради идеологически противоречия, това стана след взаимни обвинения в корупция и некомпетентност.

– Какъв сценарий тогава предвиждате оттук насетне? Възможен ли е друг състав на кабинета в рамките на този парламент или трябва да се върви към предсрочни избори?

Азиатската барбекю рецепта на шеф ЙошидаEdna.bg

– За мен е ясно, че присъствието на Кирил Петков и Асен Василев в изпълнителната власт приключи. С тяхно участие е невъзможно да има кабинет – както в този парламент, така и в следващия.

– Според вас е невъзможно друг състав на кабинет с премиер Петков, както заявиха и от ИТН?

– Това е моят анализ, като наблюдавам отношенията в Народното събрание и в бившата управляваща коалиция. За мен е невъзможно тези хора да продължат да управляват. А какво ще се случи, ще стане ясно, след като видим процеса, по който ще протече разпадът на това управление.

– Готови ли сте вие да излъчите кабинет, ако се стигне до завъртане на рулетката?

– В този парламент сме опозиция. Носили сме отговорност като управляващи, не ни карайте да носим отговорност като опозиция.

– Какво обаче ще се случи с бюджета? И смятате ли, че антикризисните мерки на правителството ще са ефективни?

– Ние няма да подкрепим актуализацията на бюджета. Според мен това не е антикризисен пакет, защото най-големият проблем в момента е инфлацията. Самите управляващи признават, че мерките не са антиинфлационни, а проинфлационни. В този смисъл не можем да говорим за никакъв антикризисен пакет, защото той не решава основната криза, в която се намираме. Може да се каже, че част от мерките са социални, доколкото инфлацията няма да изяде парите за определени групи. Оттам насетне – компенсации за бензина и др., според мен изобщо няма да окажат влияние върху покупателната способност на хората. Така че ефектът от тези мерки ще бъде нищожен, защото една от задачите на правителството беше да се опитат да успокоят инфлацията. Това между другото се случва и през непопулярни мерки, които по някакъв начин възпрепятстват растежа. Но важното е, че когато преди 2-3 месеца гледахме бюджета за 2022 година, бяхме уверявани, че в актуализацията ще видим всички тези политики и реформи, промяната, която обещаха. А нищо такова не се случи. Няма нито реформи, няма политика по доходите, нито структурни промени в каквото и да било. От обещанията отпреди месеци останаха няколко мерки, като да покрием половината от парите за картите в градския транспорт. Може би най-значимото предложение на „Демократична България“.

– Някои казаха, че предложението е популистко, но не се ли върви навсякъде в Европа по този модел?

– Едно такова предложение може да фигурира в последния ред в някаква бюджетна политика. Но да бъде основното на „Демократична България“, които от няколко години говорят как ще се борят с модели, ще променят страната из основи, а накрая излизат с предложение да покриват картите в градския транспорт. Това означава, че всичко, което са заявявали, е било напразно.

– Много се изговори за пенсиите, като управляващите изтъкнаха, че за една години са ги повишили повече, отколкото ГЕРБ за няколко. Това ли показват сметките?

– Когато говорим за пенсиите, трябва да разсъждаваме от гледна точка на това какво може да си купи един човек с тези доходи преди две години и сега. Със сегашното увеличение пенсионерите ще си купят по-малко неща, отколкото преди две години с по-ниските пенсии. Другият въпрос е около макрорамката на бюджета, а това е дори най-важното нещо. Става дума за прогнозата на финансовия министър за приходи и разходи. Не може при такава инфлация да се прогнозират 450 милиона приходи. Това е неестествено. Приходите по наши изчисления само от инфлация и от събиране на ДДС трябва да бъдат поне двойно повече. Това би намалило дефицита и дълга. Не знам защо г-н Василев прави поредна нелогична рамка на бюджета. Между другото той вече на два пъти прави бюджет и всичките му прогнози рухват буквално две седмици, след като е приет. Сега ще наблюдаваме същото. И тук логично трябва да си зададем политическия въпрос доколко българският парламент може да има доверие на човек, който не е в състояние да прогнозира и три седмици напред при условие, че написаното в сегашната актуализация на бюджета минава през задължителната тригодишна бюджетна прогноза. Така може да се види, ако днес увеличаваме прекалено много пенсиите, откъде ще дойдат парите за тях догодина? Защото сега ще решим парите за следващите шест месеца, но после откъде ще дойдат средствата за следващата година. Защото обикновено сметката се плаща от българина, който работи. И мерките, които се предприемат, трябва да отчитат какво се случва с него-как се пази, за да бъде работещ. За мен тук няма адекватна политика.

– Това означава ли, че трябва да свикнем с високите цени и че инфлацията няма да се успокои?

– Дори БНБ направиха прогноза, че страната ни започва да влиза в инфлационна спирала. И това е мнението на експерти, които не сбъркаха нито веднъж с прогнозите си за бюджета. Вземете за пример сегашния бюджет, който отчиташе 4,8% икономически растеж и 5,6% инфлация. Вижте три месеца по-късно какво се случи. И в момента управляващите, за да се справят с инфлацията, предлагат проинфлационни мерки. Това е като да отидете на лекар, да имате болен черен дроб, а да ви лекуват за бял.

– Друга важна тема е бежанската криза. Провали ли се политиката по разселването?

– За съжаление по-скоро се провали възможността да интегрираме много хора от Украйна, които идват дори на трудовия пазар. Имайте предвид, че много от тези хора са добре образовани и подходящи за бърза интеграция и това се наблюдава в Полша. Какво се случи тук? Няма как държавата да интегрира тези хора, това може да направят общините. А те са изолирани от този процес, доколкото разбираме. Има някакъв кризисен щаб, който премества бежанците от едно място на друго. За мен това е структурен проблем, общините могат да се справят, но трябва да получат средства от държавата, за да свършат тази работа.

– Неподготвени ли се оказахме за този процес?

– За съжаление този процес преминава само през логистиката, няма я основната цел. А тя е тези хора да получат работа, да си намерят квартири, общински жилища. Украинските бежанци не искат да бъдат отглеждани от държавата, а да се справят сами. Ако таза задача не се възложи на общините, те ще се опитат да търсят други страни или дори да се върнат в Украйна. Има много неща, с които държавата трябва да се справи, като здравните им осигуровки, социално осигуряване и т.н. Това е нейната задача, но самото интегриране е задача на общините. След срещата на премиера с Националното сдружение на общините обаче не съм убеден, че той е наясно с функциите им.

– Там той изтъкна, че правителството е критикувано от хора, които искат да избягат от затвора. Как ще коментирате?

– Тази мантра може да бъде успешна само известно време, не може да реши нито един проблем. Аз виждам какви са резултатите, а те са, че българските общини не присъстват в актуализацията на бюджета. Как може да изключиш основното ниво в управлението на държавата? В същото време премиерът Петков не го разбира, което е по-големият проблем. Може да се подхвърлят всякакви фрази, но всичко се вижда по бюджета. В него няма предвидена помощ за бежанците, за транспорта, а секторът преживя тежък шок от ковид кризата.

– Остават броени дни до развръзката по темата Северна Македония. Успяваме ли да защитим българския интерес?

– На първо място мисля, че мина достатъчно време от управлението на това правителство, за да направим оценка на отношенията на България със Северна Македония. Те са в по-лошо състояние от преди 6-7 месеца. Това е видно от два факта. Единият е отказът на България и Македония да честват заедно 24 май, нещо, което се случваше преди. Вторият е инцидентът с културния център в Битоля. Разбира се, че това е провокация, но е образ на българско-македонските отношения към момента. Оттам насетне всеки проблем без сближаване на двете страни не може да бъде решен. Смятам, че премиерът не е в състояние да вникне в дълбочината на тази тема, защото тя е с дълга история. Той направи няколко груби грешки, които поставиха България в много по-сложна ситуация. Едната е, че прехвърли този проблем от локален в геополитически. Никога България не е печелила от това. Така се е случвало и в Междусъюзническата война, в Първата и Втората световна война. В такива случаи няма как да защитим национален интерес. Другата груба грешка, която Петков направи, е, че загуби седем месеца в безсмислени инициативи без резултат. Опита се да замете политическия проблем под килима и да го замени с несъществуващ търговски проблем. Кой е против двете страни да имат търговски обмен? Никой. Коренът на проблема е в подценяването на въпроса от страна на Петков. Лошото е, че и около него няма човек, който да разбира от тази тема. Според мен, докато Кирил Петков е министър-председател, Северна Македония няма да започне преговори за членство за Европейския съюз.

– И все пак след всичко това трябва ли да отидем на предсрочен вот?

– Едни нови избори са сериозно изпитание за обществото в сегашната ситуация. Но оставането на това правителство ми се струва още по-опасно отколкото предсрочен вот.

– Но въпросът е тогава ще има ли промяна в конфигурацията, или ще се изправим пред същия сценарий за правителство?

– Трябва да довършим това, което не успяхме през последните две години. Докато не бъде решена политическата криза, нито една друга криза няма да намери решение. Това, че има правителство, не решава политическата криза. Това правителство беше съставено в една друга ситуация и при други цели – да остави ГЕРБ извън властта. Другите бяха по-абстрактни. След това дойде войната в Украйна и създаде нова геополитическа реалност, а кабинетът се оказа извън реалността. Една част от него се позиционира проруски, другата антируски, а третата не се позиционира. Няма как в тези политически разломи да функционира.

Това е той:

Тома Биков e роден на 10 октомври 1980 г. в Бургас

Завършва актьорство за драматичен театър в ЮЗУ „Неофит Рилски“- Благоевград

Магистър по политология от СУ „Св. Климент Охридски“

От 2002 до 2005 г. работи като актьор в ДТ „Гео Милев“- Стара Загора

От 2006 до 2010 г. е журналист и автор на политически коментари
През 2008 г. е редактор в сутрешния блок на БНТ

През 2012 г. влиза в политиката, като става съучредител и член на Националния съвет на Движение „България на гражданите“ на Меглена Кунева. Отказва и номинация за кандидат за народен представител Бил е съветник на вицепремиера Румяна Бъчварова в кабинета „Борисов 2“. На 26 март 2017 г. е избран за народен представител в 44-тото НС

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Авиоексперт с шокиращи разкрития за самолета-фантом, кацнал у нас: Това не е случаен полет
Next: До всички пенсионери: Радост, увеличат Ви пенсиите рязко

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.