Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Раковите клетки умират за 42 дни-Рецептата за сок на този известен австрийски доктор е излекувала над 45 000 души от рак
  • Новини

Раковите клетки умират за 42 дни-Рецептата за сок на този известен австрийски доктор е излекувала над 45 000 души от рак

Иван Димитров Пешев април 7, 2022
rakclclelchenie.jpg

След като прекарва повечето от професионалния си живот, за да намери най-доброто лекарство срещу рак . Той е създал специален сок, който осигурява доказани резултати в лечението на застрашаващи заболявания. Неговият изцяло натурален сок е излекувал над 45 хиляди души от рак и други сериозни заболявания.

Ето защо, той разработил специален режим за период от 42 дни. По време на тези дни, трябва да се пие специален сок, който се основава на цвекло и имайте предвид, режима на хранене също трябва да бъде подкрепен с висок прием на чай. По време на тази диета режим раковите клетки гладуват и следователно умират, докато здравето на цялото тяло се подобрява значително.

Сокът е направен само от екологично отгледани зеленчуци.

Съставки, които ви трябват:

– Цвеклото (55%)
– Моркови (20%)
– Целина корен (20%)
– Картофи (3%)
– Репички (2%)

Подготовката на сок е много проста. Смесете всички съставки добре.

Забележка: със сокът от цвекло не бива да се преувеличава, но трябва да се взема толкова, колкото тялото ви се нуждае.

Цвекло традиционно известно лекарство за левкемия, която съдържа бетаин амино киселина и има противоракови свойства. Цвекло-терапията, която включва дневен прием на сок от цвекло, е с доказан положителен ефект върху левкемия и много други видове рак, както е видно от хилядите хора, които са се излекували.

Редовна консумация на цвекло помага срещу заболявания, причинени от оксидативен стрес, и фибрите, които съдържа цвеклото може да намалят нивата на холестерола в кръвта с до 40%.

Цвеклото е едно отлично средство за предотвратяване на разширени вени, ако ние консумираме всеки ден. Желязото от червеното цвекло е мощен инструмент за почистване на тялото от токсини и изграждането на кръвта. Следователно, цвеклото е ефективно при лечение на много заболявания, причинени от токсини.

Цвеклото особено трябва да се консумира от бременните жени, тъй като е богато на фолиева киселина, която предпазва от много болести.

Освен това, сокът от цвекло стимулира черния дроб и жлъчния мехур и предотвратява запек, а в съчетание с моркови, червеното цвекло е едно отлично средство за лечение на подагра, бъбречни и жлъчния мехур.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Русия фалира!
Next: Виктор Орбан с голяма новина след срещата си с Путин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.