Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рекорден добив от трюфели в България, берачите печелят по 18 хиляди лева
  • Новини

Рекорден добив от трюфели в България, берачите печелят по 18 хиляди лева

Иван Димитров Пешев юли 3, 2022
trifuefelife.jpg

Лошото време през изминалите 2 седмици наводни България и провали почивките на мнозина, но именно то доведе до фантастичната реколта трюфели.

“Те са вид гъби и е естествено, че се влияят от дъждовете в положителна насока”, споделя дългогодишната гъбарка Теодора Чокова, предаде “168 часа”.

“Колкото повече дъжд, влага и след това слънце има, толкова по-голям е добивът. Сегашните дъждове влияят най-вече и за формирането на мицела на белия трюфел, който се бере през зимата.”

За изобилието от трюфели стана ясно преди десетина дни, когато две жени бяха жестоко пребити от банда мъжкари, пазещи гъбено огнище край Генерал Тошево.

Отдавна е ясно, че има трюфел мафия, която пази яростно районите си и дори стига до бой над хора и кучета търсачи. Причината е, че бизнесът е доста доходоносен, а в Северна България трюфелджиите са прекалено много.

“Търсачите са доста и са изключително некоректни – споделя Чокова. – Има хора, които без кучета прекопават горния слой на почвата навсякъде, без след това да заравят. След тях обаче нищо не вирее, защото те буквално унищожават находищата на гъбите. На места избухват войни като във всеки занаят.”

По думите й в момента в България има около 20 хил. регистрирани търсачи на трюфели, които работят с лицензирани и с нелицензирани пунктове за изкупуване.

“Сега е сезонът на черния трюфел – разказва гъбарката. – Той е най-масовият, но цените през лятото са ниски.

В момента 1 кг е около 100 лв., но зимата белият и най-скъп стига до 7000-8000 лв. на кг

Говорим за цени на пункт, както се изкупуват от нас. Ние със съпруга ми изкарваме средно по 1000-1500 лв. на месец, или около 18 хил. лв. на година. Но трябва да се има предвид, че има месеци, когато в гората няма нищо, а през други се наваксва.”

И ако в България цената в момента е 100 лв. за килограм, ресторантьорите в Западна Европа купуват ценната гъба по около 4 хил. евро кг. Българските мастършефове не остават по-назад.

“Трюфелът е кралят на гъбата. Той най-вече се консумира в паста- споделя шеф Иван Манчев. – Този натрапчив вкус, който те имат, отива много с телешко и с пилешко. Слагам го и върху картофено пюре, както и в ризото, защото доста добре върви. Това е тежка гъба и трябва много да се внимава как се обработва.”

По думите му за трюфелите се използват специални ножове, защото се режат много тънко.

“Например за приготвянето на паста се слага около половин грам заради силния мирис и вкус на тази гъба – разказва специалистът. – По-популярният е черният трюфел, защото белият е много скъп, но пък той е още по-хубав и ароматен.”

Според него българинът е започнал да свиква с този деликатес и колкото повече хора пътуват и го консумират в чужбина, толкова по-добре за ресторантите в България.

“Хората търсят тези вкусове, а ние предлагаме добри неща – категоричен е Манчев. – Имайте предвид, че вкусът се формира и изгражда с времето.”

Очевидно тази тенденция вече е в ход, защото все повече ресторанти у нас търсят скъпата гъба.

Чокова твърди, че тя и съпругът й зареждат с трюфели едни от най-известните готвачи в България като шеф Боби Петров, Иван Манчев, Андре Токев и др.

“Всички престижни ресторанти държат да имат в менюто си ястия с трюфели, но в България нямаме традиция да ги консумираме – смята Чокова. –

Ние не се впечатляваме чак толкова от този аромат, защото не сме израсли с него и не сме възпитани да го консумираме. Не знаем и как да го готвим. Тук е по-скоро за атракция.”

Тя и съпругът й казват, че трюфелите са разпространени най-вече в Родопите, Странджа и Средна гора. Намират се в дъбови и борови гори, но всичко зависи от сезона. В началото се появяват в по-ниските полета, а след това се откриват в по-високите.

Въпреки че занаятът носи доста добри пари, според закона търговците са длъжни да плащат относително малък данък

“В разпоредбите те спадат към гъбите, но са записани като “други” и нямат статут на трюфели – разказва Теодора Чокова. – За тях се плаща минимална такса – няколко стотинки на килограм. От горското се издава и разрешително за марка, което струва няколко лева. По отношение на данъците към държавата на база на нашия доход плащаме 6% от печалбата. Те се водят 10%, но от тях 4% се признават за разходи като при земеделската продукция.”

По думите й обаче горските стопанства в Северна България са направили разрешителен режим за ползване на гори, от които се добиват трюфели.

“Разрешителното струва около 40 лв. на година за горите в правомощията на даденото стопанство – споделя гъбарката. – Става дума за Северна България, най-вече в градовете Русе, Варна, Разград. Там горите са създадени изкуствено. И защото този занаят е разпространен там, има огромен наплив на търсачи. От това обаче има счупени клони, замърсяване и прекопаване. В други райони на страната, където не е толкова масово разпространен, няма такива разрешителни режими.”

Голям проблем напоследък обаче се оказват търговците, които са алчни за много пари и започват да изкопават трюфелите още през април срещу високи изкупни цени.

“Тогава още не им е сезонът и те само са сформирали плодни тела – разказва Чокова. – По това време в Европа е забранено да се добиват. Все едно да оберете чисто зелен домат. Освен това те се прекопават без кучета и се унищожават огнищата.”

Гилдията на трюфелджиите апелира да се изготви законодателна мярка, чрез която събирането на луксозната гъба да се ограничи в определени периоди, докато те узреят.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте какво ще се случи, ако преминем от лев към евро
Next: Слави с нов удар по Киро и Асен, разкри тяхна незаконна схема

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.