Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рекордна кръвнина: Семейството на Евгения, открита мъртва в куфар, искат 2,3 млн. лева от убиеца й
  • Новини

Рекордна кръвнина: Семейството на Евгения, открита мъртва в куфар, искат 2,3 млн. лева от убиеца й

Иван Димитров Пешев декември 14, 2022
gaksgkasgasg.png

Иск за 2,3 млн. лева за неимуществени вреди предяви семейството на убитата Евгения Владимирова. Подсъдими за убийството й са мъжът й Орлин и свекър й Пламен Владимирови.

Припомняме, че тялото на младата жена бе открито в куфар край Перник в края на миналата година. Жената е била удушена от ревност, разкри разследването.

Софийски градски съд (СГС) допусна за съвместно разглеждане гражданските искове. Те са от името майката на Евгения- Капка Чорбанова, бащата на жертвата Андрей, брат й Николай и малкото й дете.

Орлин бе доведен в съда под засилена охрана. Щом го видя, майката на Евгения Капка го попита „Щастлив ли си сега?“ – мъжът не трепна. В залата се събраха и близки на убитата млада жена.

Не изпускай тези оферти:

Преди разпоредителното заседание на СГС пред Съдебната палата близки и приятели настояха извършителите да получат справедливо наказание. Защитата на подсъдимите искат обвинителният акт да бъде върнат на прокуратурата. Разпоредителното заседание продължава и в този момент.

Почернената майка на Евгения към свекъра Пламен: Защо не ме погледнеш в очите

„Защо не ме погледнеш? Не смееш, защото знаеш, че си виновен“. Така се обърна почернената майка на Евгения- Капка Чорбанова към Пламен Владимиров, докато съдът се бе оттеглил на съвещание.

През това време свекърът на Евгения, който е обвинен като помагач на сина си, беше вперил поглед надолу. Според разледването той е давал съвети на Орлин как да извърши престъплението и е помогнал да се отърват от тялото на жената.

„Ти си го подкрепил и си му дал всичко. Виновен си за всичко. Защо не дойде да кажеш, че има проблеми? Сега сложи петно върху детето за цял живот, да бъде без майка и с баща убиец“, каза майката, цитирана от Телеграф.

„Кои сте вие, та да убивате? Кой ви даде това право? Нито сте я родили, нито сте я гледали, нито кърмили. Един месец търсихме, а вие се правите на луди“, допълни тя.

След убийството Орлин обяви жена си за издирване, разкри разследването още миналата година. Съдът насрочи първото редовно заседание за 17 януари.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това са загиналите в адския сблъсък до Пловдив. Салиф отивал при родителите си, Сурай го взел от летището
Next: Пълен обрат с времето: Ето прогнозата за Коледа град по град

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.