Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рецепта против рак от докторката, която посвети живота си на изучаването на болестта. 2 съставки в мощен тандем
  • Новини

Рецепта против рак от докторката, която посвети живота си на изучаването на болестта. 2 съставки в мощен тандем

Иван Димитров Пешев август 1, 2022
reepptaparkak.jpg

Тя е един от най-известните немски учени, посветила по-голяма част от живота си в борбата с най-коварното съвременно заболяване – рака.

Д-р Йоанна Будвиг е сред светилата по медицина в Германия. Макар да не е сред живите от 2003 г., нейните трудове все още се ценят из цял свят. Тя е била химик с докторска степен по физика и химия, фармацевт и главен консултант по лекарствата и мазнините в Германия.

Позицията й относно рака като проблем на мазнините предизвиква полемика и конфликти не само с производители на преработени мазнини, но и с последователите на популярния медицински метод.

Тя обаче остава убедена в тезата си и посвещава половината от живота си в доказване на практическата валидност на своите изследвания. С течение на времето позицията на д-р Будвиг навлиза все по-сериозно в научните среди. През 2006 г. отваря врати и първият Германски холистичен раков център. Прилаганата диета за онкоболни в него е базирана изцяло по предписанията на д-р Будвиг.

Йоанна Будвиг установява, че в кръвта на тежко болни пациенти с рак има дефицит на някои основни съставки, включващи вещества, наречени фосфатиди и липопротеини. Тя открива, че тези природни съставки могат да се набавят за около три месеца и когато това стане, туморите постепенно се свиват, слабостта и анемията изчезват, а жизнената енергия се възстановява. Д-р Будвиг открива и естествения начин за набавяне на тези основни съставки, които са толкова необходими във всекидневната диета.

Комбинация от само две естествени храни може не само да предотврати рак, но и да го излекува. Тези храни са органичното ленено олио и quark (прясно сирене или извара).

За да бъдат ефективни обаче, те трябва да се консумират заедно. Според предписанията на д-р Будвиг е нужно всеки ден да се консумират около 120 грама извара, смесена с 45 грама ленено олио. Сместа се разбърква добре, така че да не остават капчици от олиото. Разбъркано по този начин, лененото олио не причинява диария дори в случаите, в които се приема в големи количества.

Природната формула на д-р Будвиг се използва терапевтично в цяла Европа за предотвратяване на рак, мозъчен инсулт, атеросклероза, сърдечен инфаркт, хипертрофия на простатата, стомашни язви (нормализира стомашните сокове), екземи (подпомага всички кожни заболявания), артрит (оказва благоприятно въздействие) и дори имунен дефицит. Предписанията на Йоанна Будвиг се прилагат с успех при различни видове рак и в различни стадии.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Toвa pacтeниe пpивличa бoгaтcвo в дoмa: Mнoгo дoмaĸини щe гo пoтвъpдят
Next: Струва 5,80 лв и е за животни! За хората обаче, е безценно- лекува от гъбички по ноктите до псориазис

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.