Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Реши се съдбата на котарака Жоро от пловдивската библиотека, който трогна цяла България
  • Новини

Реши се съдбата на котарака Жоро от пловдивската библиотека, който трогна цяла България

Иван Димитров Пешев март 13, 2024
dcdsfvsdfvfbfgbgf.png

Със сигурност може да сте чули за историята на котарака Георги, който наричат още Гого и Жоро. Котаракът, който живее в пловдивската библиотека „Иван Вазов“, от където директорът Димитър Минев искаше да го изгони.
Хора направиха подписка в подкрепа на котарака, много поискаха оставката на директора

Персоналът на библиотеката също се обяви в подкрепа на котарака. Стана ясно, че в крайна сметка или котката ще остане, или директорът ще си ходи.

И в крайна сметка котката ще остане в библиотеката.

Това реши дирекционният съвет към Пловдивска народна библиотека. От там са направили проверка на нормативните актове, в които се засяга присъствието на животинка в обществена институция.

Изпратени са запитвания до Екоравновесие, РЗИ и други институции.
Така са стигнали до решението, че котаракът ще продължи да получава грижи в библиотеката

Служителите ще отговарят за здравето му и санитарните изисквания.

„Същевременно Дирекционният съвет се чувства задължен да отбележи неспазването на етичните стандарти, допуснато в някои публични коментари по темата.

Съветът призовава гражданството да се въздържа от произволни обобщения и обидни квалификации, напълно недопустими в обществения разговор. Призоваваме за спазването на добрия тон в диалога с Народната библиотека“, се казва в становището.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Драго Драганов е безутешен, загубил е ,втората си майка: Осиротях! Беше истинска кралица
Next: Не ви трябва имот в Париж или Лондон, и в София вече може да дадете 7 хиляди евро за квадратен метър

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.