Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родители искат забрана за продажбата на енергийни напитки на деца
  • Новини

Родители искат забрана за продажбата на енергийни напитки на деца

Иван Димитров Пешев април 22, 2022
rodielteite.jpg

Националната асоциация „Подход за семейството“ настоява да се забрани продажбата на енергийни напитки на непълнолетни младежи.
На пресконференция в БТА организацията изрази позиция, че е крайно време да се обърне внимание на този проблем, който ставал все по-голям сред обществото.

Зам.-председателят на асоциацията и главен координатор за София и региона Ивайло Тинчев обоснова това искане – вече имало случаи на деца, които получават сърдечни удари заради прекомерна употреба на енергийни напитки.

Тинчев се позова на изследвания, според които употребата на енергийни напитки влияела на физическото и психическото развитие на децата.

По думите му забранителният подход не е добър, но в случая цялото внимание трябва да падне върху подрастващите, а не върху пазарни интереси и лобиране.

„Знаем, че това ще е в противоречие на маркетинговите стратегии на някои компании, но децата са по-важни“, категорично заяви той.

Председателят на „Подход към семейството“ и координатор на област Бургас Нели Тончева заяви, че борбата срещу разпространението на енергийни напитки сред непълнолетни е един от основните приоритети на асоциацията.

Тончева представи и мисията на организацията – да насърчава и подпомага обществото с дейности, които да подкрепят брака; да подпомага семействата за запазване на основаните на традиционни семейни ценности отношения; да насърчава родителите да възпитават децата си съобразно техните съображения, като и да защитят интересите на родителите и децата като равнопоставени и имащи еднакви човешки права.

Конкретната тема на пресконференцията беше свързана с проекта за „Национална стратегия за детето – 2019-2030 година“. Родителите се обявяват твърдо против стратегията и искат тя да бъде изцяло отхвърлена.

Според организацията документът нарушава грубо Закона за нормативните актове, към документа нямало и финансова обосновка и предварителна оценка на въздействието. Самата идеология на стратегията и нейното приложение също били изцяло погрешни.

Като друг мотив участниците в пресконференцията посочиха, че с документа държавата изземва функциите на родителите и контролира методите на възпитание на децата им, вместо да им помага, когато те се нуждаят от това и го желаят.

„Смятаме, че е по-добре да се отхвърли националната стратегия в този и вид“, ясно посочи Тончева. Тя изрази позицията на организацията, че трябва сегашната Държавна агенция за защита на детето (ДАЗД) да бъде преструктурирана в агенция за закрила на семейството, която да работи като цяла единица, каквото е едно семейство, без да се противопоставят правата на родителите и тези на децата. По този начин родителите ще се насърчават към това да бъдат отговорни родители, допълни председателят.

Сред останалите приоритети на асоциацията са:

да се създаде регистър на педофилите, в който да се включват ДНК данни, които да помагат на институциите в страната за по-лесното и бързо разкриване на престъпления от такъв характер;
възрастта за сексуално съгласие да бъде увеличена от 14 на 16 години;
да се ограничи достъпът на неправителствени организации до училищата. Според „Поход за семейството“ родителите трябва да се питат дали искат с децата им да работи въпросно НПО;
държавните институции да приложат по-сериозни мерки за разпространението на порнография. Такива материали били много лесно достъпни до деца и оказвали влияние върху тяхната психика и други.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Подигравахме им се, че са бедни, а сега пазаруваме от тях – заплатите им по-високи, цените им по-ниски
Next: Митрофанова ни развали празника! Отправи нова заплаха към България

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.